ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
До нашата кооперация има магазин за отбрани плодове и зелечуци. Цените им са космически. Сигурно е нормално, щом и за тях се намират купувачи. Но очевидно не са много и плодовете застояват, увяхват и загниват.
Всеки ден един служител внимателно отделя негодните в кафез до задния вход на магазина. Белокоса възрастна жена с много интелигентен вид вчера ровеше в кафеза с бракуваните гнилочи. Оглеждаше една разпърпана и посивяла зелка. Навярно пенсията й не стигаше да си купи по-качествена. Че като скочи някакъв от магазина: „Ей, ти ма! Това да не ти е апартамент, та го разглеждаш! Я веднага остави зелката, ела след два часа, като я преоценим!”. Мразя мелодрамите, но сякаш зърнах сълзи през силните диоптри на женицата. Защо сме толкова лоши, защо унижаваме хората около себе си? Ами дайте пустата развалена зелка на тази може би бивша учителка, бивша медицинска сестра, счетоводителка... Няма да обеднеете, а и прасето ви едва ли ще иска да я яде....
Маргарита Пехливанова, София
