ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Необясними знамения и чудеса стават в манастира в Хаджидимово, на 17 км от границата с Гърция. Кълба от съскаща плазма зависват над светата обител. И никой не може да обясни какво е това. Туристи, които минали преди дни оттам разказват, че привечер са видели необясними светлини над манастира. Те били три на брой.
„Приличаха на кълбовидни мълнии, но много странно, в един момент се събраха в едно после, пак се разделиха“, описва Тодор. С. в Интернет-блог за пътешественици.
Възрастни хора отчитат знамението като сигнал от небесата. Това е светата Троица- Бог, Син и Свети Духа“, кръстят се възрастните хора в района на Югозападна България.
Мястото на знамението също изглежда не е случайно. Хаджидимовски манастир е едно от най-мистичните места в България. Храмови служители разказват такива, неща, които даже и по фентастичните филмите не могат да се видят и чуят. „При нас свещниците и кандилата сами се палят“, разказват клисарите. Заради необяснимите случаи там е назначена комисия, която да доказва чудесата, които се водят под дело №62.
Необясними пожари
Преди време манастирът често изгарял. Лумвал незнайно как и защо. Последно това се случило през 1979 г. Из пепелта единственото оцеляло нещо било иконата на Св. Георги. Всичко наоколо било само пепел, а тя била невредима. Дори цветовете й не помръкнали много въпреки адската пещ.
В архива на Светия синод е описано, че манастирът и по рано е изгарял до основи още два пъти. Чудото с оцеляващата икона на Победоносец обаче винаги се повтаряло. Монасите, които сами всеки път възстановявали обителта вярват, че по този начин Господ иска да им покаже колко е временно и тленно всичко земно. Така след всяко нещастие те ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар някои заподозрели умишлен палеж след мародерски грабеж. Други, пък не изключили и възможността за инцидент. За това от управата взели решение през нощта всички кандила да се гасят. Дори и тези, които трябвало по канон да разнасят светлина от двете страни на Спасителя, пред иконите на божията майка и Св. Георги.
Преди Великден на 2003 г. двама от монасите, както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но какво било изумлението им , когато на сутринта влезли за молитва. Всички кандила горяли. Това били тези от двете страни на Спасителя и пред иконите на Св. Богородица и Св. Георги. Братята помислили, че е случайност, вероятно останало пламъче, което не видели. На следващата вечер отново ги загасили. На другата заран пред иконите отново горяла светлината. Сякаш невидима ръка запалила през нощта църковната утвар. Никой не знаел как става това.
След този сличай в манастира пристигнала комисия от Светия Синод. Хаджидимовци разказват, че всички видели как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами за трети път. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.
Изцеления
За редица чудеса разказват и мираняните. Монах Серафим си спомни, че една вечер, точно преди празника на Свети Георги, в църквата дошла възрастна жена. Паднала по очи пред иконата и започнала да плаче. „Молех се до нея, а тя ми разказа: внучето й било много болно. Не можело да ходи. Оставихме детенцето да спи пред иконата. И след една седмица то започна да се оправя. На другата година го доведе в манастира. Беше го хванала за ръка и детето ходеше самичко. Чудото - това е благодатното действие на вярата", свидетелства монахът.
Симеон Андреев също е сред изцелените. Като 17-годишен младежът почти ослепял след катастрофа. Последвали многобройни обикаляния по болници и всякакви медицински светила, но безрезултатно.
Докато не чул от бабата на своя ученичка и не намерил спасение в храма.
През 2002 г. шестгодишното полурусначе Иван Куташев също прогледнало. Детето по рождение било с атрофия на зрителния нерв. Лекарите нито в Москва, нито в София давали гаранции, че една евентуална операция ще има положителен резултат. Майката го довела за кръщене в манастира Свети Георги. Преспали 2-3 дни, след които момченцето като че ли започнало да реагира на светлина. „Преспахме няколко нощи в манастира, всяка сутрин бяхме на служба. Чудото не настъпи веднага, а започна да се проявява постепенно след около седмица. Без каквато и да е операция, един ден детето ме попита: "Мамо, какво е това?", сочейки ми нещо, за което нямаше понятие как да обясни, тъй като не бе виждало светлина до този момент“, разказва майката.
Според свидетелствата на служители в манастира днес момченцето вижда, чете и пише и често им гостува. Докторите в ИСУЛ, пък загубили ума и дума от божието чудо.
