ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не бях поканена на бала на първородната си внучка. Много ме заболя.
Тя е вече на 19 години, а съм ходила на рождения и ден само веднъж, когато беше на 4. По-малката ми внучка е вече на 8 години, но не знам да са ме поканили и на нейния рожден ден.
Винаги съм преглъщала, но все пак намирах начин да им дам подаръчетата. Когато си легна, започвам да връщам лентата назад - цели 20 години, за да видя къде сбърках. Какво сбърках, че не заслужавам уважение и внимание.
Когато беше жив, съпругът ми, казваше: „Нищо, че не са ни викали, я направи една топла питка, сладки и подаръка и им ги изпрати. Не се издавай, че сме обидени.” Аз така и правех, а минаваше година след година. Но този път исках да видя детето, облечено в бална рокля. Исках да го снимам. Затова взех и подарък. Качих се на автобуса в 18,30 от село и отидох в училището. Там щяха да се събират в 19 часа. Толкова много хора – но аз успях да я открия и я видях. Това ми беше достатъчно. Върнах се обратно и пак си мисля: „Къде сбърках?”
Маринка ГЕОРГИЕВА, с. Топчии, общ. Разград
