В Америка никога нямаше да бъда Хайго
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Композиторът Хайгашод Агасян, автор на стотици хитове и любимец на публиката, чества 60-годишен юбилей. Хайго, както го наричат приятели и почитатели, е носител на куп наши и международни награди, сред които „Златният Орфей” и приза на фондация „Димитър Вълчев” за театрална музика. Юбилейния гала-концерт на композитора е насрочен за 20 март в столичната зала „България“. - Как се чувствате на 60, г-н Агасян? - За някои от учениците ми може вече да съм старец. Само че духът ми не ще да се предаде и се чувствам много млад. - Обиждате ли се, когато ви наричат арменеца с българска душа? - Не! Аз съм сто процента българин, защото съм роден в България, тук е семейството ми, прекрасните ми приятели. Но пък по кръв съм и сто процента арменец. Подобно на Шарл Азнавур, май съм нещо като кафе с мляко... - Някога представяли ли сте си живота без музика? - Никога, родителите ми много рано открили моята музикалност. Наследил съм я от баща си. Е, вероятно имам и други качества... /Смее се/. - Можехте да станете примерно лекар, инженер или журналист? - Или пък да се захвана с някоя по-арменска професия, така ли? Да кажем, златар или часовникар? Никога не съм съжалявал, че се свързах с музиката. За мен тя е връзката ми с небесната хармония, която е някъде там, горе. Аз просто съм един от избраниците да бъда неин проводник. Вероятно това е моята мисия на Земята. - Броили ли сте хитовете си? - О, не. Ако една песен се получи, превръщам се в най-щастливия човек на планетата. Публиката е точният барометър за това, дали ще стана такъв. - Имали ли сте несполучлива творба? - Или песента се излива от раз, или някоя фраза, някоя музикална извивка не ти харесва и след 2-3 дни започваш отново. Минават седмица, месец. Докато в една хубава нощ музикалната идея се явява в съня ми. Повярвайте, спейки чувам това, към което дни наред напразно съм се стремил. И си казвам: Господи, много ти се моля, само да се събудя, за да не го забравя. Ставам и го записвам. - Създавали ли сте мелодия по текст на арменски? - Имам дори диск, казва се Хай абринг. Това значи да живеем като арменци. В него са събрани много песни на арменски по стиховете на един прекрасен възрастен човек Михран Бохосян. - Какво е усещането за един творец, когато препълнената зала става на крака в негова чест? - Усещането е неописуемо. Предпочитам залата да е светла, за да мога да виждам очите на хората, да общувам с тях. Изразът, който придобиват лицата им, докоснати от музиката и красивия стих, ми носи много радост. Усещам как леко, леко, съвсем леко се повдигам над Земята. С някакви си 3 сантиметра... - Как се ражда една песен? Може ли да я напишете по текст, който не ви харесва? - Не е възможно! Признавам, че в живота си съм правил дребни компромиси. Но в изкуството те са престъпление. - Е, сигурно сте творили и по поръчка? - Без да се срамувам ще кажа ,че няколкото ми поръчкови песни бяха с послания. Помня как преди 5-6 години написах по стихове на Михаил Белчев песен за българското разузнаване. - Вдъхновиха ви разузнавачите? Шегувате се! - Чиста истина е. Мишо дойде и каза: Хайго, нека да напишем една песен за разузнавачите. Знам какво е всекидневието на тези хора, които живеят на ръба. Стана чудесна песен. И когато вкъщи дойде ген. Кирчо Киров да я чуе, той се разплака. - Работите най-често с поета Недялко Йорданов. Спомняте ли си първата ви среща? - Много съм благодарен на съдбата, че ме срещна с него. Току-що бях постъпил в Младежкия театър като оркестрант. Тогава се правеше една постановка на Недялко Йорданов. На премиерата й си позволих да се доближа до него и събрах кураж да му кажа, че съм написал няколко песни по негови стихове. И много искам той да ги чуе. Недялко ги изслуша внимателно, хареса ги и така започна всичко... - Очевидно харесвате стиховете му? - Чудна е мелодиката на стиха му. Тя провокира авторите на песни. Неслучайно по негови рими са творили някои от най-известните наши композитори – като Тончо Русев, Борис Карадимчев... Стиховете му са благодарни, запеваеми, съдържателни, там няма случаен стих. Всичко е красота. Когато прочетох например „Не остарявай, любов!”, аз онемях. - Тази песен наистина не остарява! - Вероятно тя ще ни наджиевее. Така ще се казва и юбилейният ми концерт - „60 години Хайгашот Агасян, „Не остарявай любов!” на 30”. Много съм благодарен и на Михаил Белчев ,че я направи любима за хората. - Съпругата ви ревнува ли, ако посветите песен на друга жена? - Не съм го правил никога. Имах една по текст на поета Капралов от Димитровград, която бях посветил на жена ми. Но тя не я хареса. Заради посланието, което носеше. - Какво беше това фатално послание? - Ами героят е мъжествен, висок, озвезден. „Но ако след време съдбата ме превърне в жалък кретен, виновна ще бъде жената, погребана някъде в мен...„. завършваше стихът. Т.е. за несполуката в живота поетът обвинява съпругата до него /смее се/. - Ами реванширайте се, г-н Агасян! - О, сега съм написал специално за жена ми една много нежна и красива песен. Тя не я е чувала. За първи път ще я изпълня на юбилейния ми концерт. Казва се „Искам да ти кажа” по стихове на Александър Петров. - Огорчен ли сте, че културата не винаги получава достойно внимание? - Много трудни бяха последните 23 години - т.нар. преход. Преди имаше културна политика, представяхме изкуството ни по света. Тогава обикалях Европа, но знам, че не всички можеха на пътуват. Никога обаче не съм си и помислял да остана в чужбина. Нищо, че ме молеха да работя в Западна Европа. И в Америка – там имам близки роднини. - Още не е късно да го направите. - За нищо на света, защото в странство никога няма да бъда Хайго. Но ме боли от много нерешени проблеми в България. Пошлостта се възцари навсякъде. Покрай промените хората загубиха своите добродетели. Забравихме какво е това съчувствие, прошка. Отдалечихме се един от друг. Не знаеш човека до теб как ще реагира. Не дай си Боже в трамвая някой да те настъпи. Няма извинение, а репликата е: „Къде гледаш бе, идиот!” . - От какво най-много ви боли? - Че от политиците идват всичките ни беди. Тези хора не са добър пример за подражание. Що правителства се източиха, промяна към добро няма. Затова трябва да се въведе мандатност в парламента. Не може някои да седят в него по 25 години – а те не са един или двама. Да ядат, пият и живеят, превръщайки депутатството в професия. Мъдрят там някакви закончета. Не стигали парите за пенсии, но пък има да си сменят остарелите коли. Проблемът е кой от тях ще се докопа до новите. Депутатите не трябва да се застояват в парламента повече от два мандата. Да си тръгват и да отидат някъде да работят, това е! Ама кокалът е сладурска работа, никой не го пуска. Не симпатизирам на никой цвят, никога не съм членувал в партия. Не съм комунист-социалист, а социален човек. Но съм състрадателен и когато видя, че някой страда,боледувам. Повярвайте, не мога да бъда щастлив между нещастни хора. - Вярвате ли в Бог? - Абсолютно! Без да съм фанатик, вярвам, че има някаква върховна сила, която ме пази и направлява. Усещам я върху себе си. Винаги в критични моменти някой като че ли докосва рамото ми и ми сочи на къде да тръгна. Вярвам и във възмездието, рано или късно то идва. А доброто се оценява, сигурен съм. Има баланс на този свят. - Върху какво работите в момента? - Току-що излезе диска ми за деца „Планета на мечтите” с 12 нови песни. Сега работя върху диска за възрастни за юбилейния ми концерт. Той ще бъде на 20 март в зала „България”. В него ще участва Недялко Йорданов, големият талант на Бургас - 11-годишният Мартин Йорданов, детски вокални групи, синът ми, Роси Кирилова, Михаил и Кристина Белчеви, Джина Иванова, дует „Шик”, Ваня Костова, Тони Димитрова, Искра Радева и др.
