Не пипайте Зарков и неговия закон. Те ще ни спасят от големия проблем на нашата епоха - Иван Гешев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много се изписа и изговори, че проектозаконът „Зарков“ (предложенията за изменения в НПК, свързани и със ЗСВ), който парламентът ще обсъжда днес на първо четене, бил предназначен за сваляне на главния прокурор Иван Гешев и за ликвидиране на независимостта на прокуратурата. Не че не е вярно – неточно е.
Защото новите правила, за които бе огласено, че са „одобрени“ от Венецианската комисия, могат при необходимост безотказно да бъдат приложени и по отношение на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, на председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова, че и на техните заместници. Колко му е? И без това напоследък и към шефовете на върховните съдилища се изляха критики. Засега само за стягане, за „едно наум“, както се казва.
Не бива да се вярва и на приказките, че новите правила посягали на независимостта на прокуратурата – те посягат на независимостта на цялата съдебна съдебната власт.
По детински наивно е и заключението, че най-съществените от тях противоречали на Конституцията и нямало как да влязат в сила. И какво като противоречат, бе, хора? Как преди години следствието бе вкарано под шапката на прокуратурата, макар по Конституция то да е независим орган в съдебната власт? И това го постигна същият реформатор – тогава правосъден министър. Трудно е да се каже дали случилото се със следствието не бе подготовка за бъдещото му овладяване заедно с прокуратурата по метода „с един куршум два заека“.
За мнозина днешни български политици, в т.ч. юристи, Конституцията е очевидна пречка. Затова и не се свенят да я подритват, без извинение. Неотменни остават обаче двата отколешни принципа в работата им – съобразяване с големия брат (или симулиране на съобразяване) и задкулисни договорки (или пазарлъци).
Колко му е проектозаконът „Зарков“ да бъде приет в правната комисия още днес с пълно единодушие? Парчета от баницата има за всички, гарнирани за някои с пица с кристали, за други със статут на недосегаемост, за трети с друга насъщна необходимост. Със сигурност ще се радваме на правителство, ще настане ред и справедливост (стига Рашков да върне политическата милиция и да възстанови доносничеството), престъпността ще избяга в чужбина, за далавери няма да се говори, целият ни политически елит воглаве с президента ще поднася заедно венци и цветя на празници (без снежни топки и освирквания), а вестниците на Прокопиев ще леят медени дитирамби за довчерашните си омразници. Да не говорим за сипещи се от Европа милиарди, за Шенген, за Еврозоната...
Обикновеният български гражданин най-после ще получи мечтаното от години спокойствие. Ще ходи за гъби и за риба, вместо на нескончаеми избори, ще събира загар по пейките, ще се притеснява единствено за увеличението на заплатата или на пенсията си. За неговата бъдеща съдба може да се спори само по един въпрос - дали ще се чувства европейски или съветски гражданин.
