ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
НЗОК настоява за диалог, за да могат ревматологичните заболявания да се лекуват адекватно. Промяната в изискванията за лечение на болните от умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ се налага от факта, че през миналата година НЗОК е заплатила за биологични антиревматични лекарствени продукти 57 390 000 лв., което съставлява 10 % от бюджета за лекарства на НЗОК.
Публикуваният за обществено обсъждане документ трябва да влезе в сила от 1 август т.г. Това е обсъдено на среща между експерти от дирекция "Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане" (ЛПМИКПО) и представители на три пациентски организации – Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА), Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) и Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ), съобщиха от НЗОК. За сравнение, касата заплаща средно по 10 лв. месечно за лечение на болни с хипертония – една от водещите причини за смъртност у нас.
Промените са продиктувани от необходимостта от постигане на адекватно лечение и най-вече – наблюдение на пациентите, приемащи биологични антиревматични лекарствени продукти, напълно или частично заплатени от НЗОК. Досега много от протоколите за скъпоструващото лечение се изписват от болнични специалисти ревматолози, които нямат договор в извънболничната медицинска помощ с НЗОК. Пациентите имат притеснения относно това, че не се наблюдават и не се отчита регулярно ефектът от приложената терапия, както и рисковете от възможни усложнения.
Болните, независимо че са здравноосигурени, се преглеждат "на частно" при тези лекари, тъй като те не работят с касата. При извършване на проверки на специалистите ревматолози от извънболничната медицинска помощ контролните органи на институцията са установили, че някои от тях отчитат диспансерно наблюдение на пациенти с умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит. В същото време, пациентите свидетелстват, че не са диспансеризирани.
Получава се омагьосан кръг, в който, от една страна – касата заплаща скъпоструващото лечение на пациентите, но не може да осъществява контрол върху ефективността на тяхното лечение и адекватното им проследяване. От друга – пациентите плащат от джоба си, а не е ясно дали получават лечение с необходимата ефективност. Затова в Изискванията е добавено условието протоколите за биологични антиревматични лекарствени продукти да бъдат изписвани от ревматолози, работещи по договор с НЗОК в извънболничната медицинска помощ.
Така институцията ще може да упражнява контрол дали действително пациентите получават лечението, което им е необходимо и дали се проследяват адекватно. Няма основание пациентските организации да се опасяват от това, че с новото изискване на НЗОК ще се ограничи достъпът на болните до специалисти ревматолози. НЗОК е сключила договор със 133 ревматолози в извънболничната медицинска помощ на територията на 28-те районни здравноосигурителни каси, с изключение на три – в Кюстендил, Хасково и Силистра.
НЗОК е готова за диалог с пациентските организации и в тази връзка ще удовлетвори очакванията на трите сдружения, които подчертаха необходимостта от положителна промяна в тяхното лечение. За целта ще бъде организирана среща между НЗОК, заинтересованите пациентски организации и националния консултант по ревматология и водещи специалисти по заболяванията, за да се уточнят позициите на страните и да се постигне положителна промяна в лечението на пациентите.
НЗОК пое ангажимента да организира срещата (предвид натовареността на водещите специалисти, както и периода на летните отпуски), като ще покани проф. д-р. Рашо Рашков, национален консултант по ревматология, председател на Българското дружество по ревматология и началник на клиника по неврохиругия, проф. д-р Румен Стоилов – началник на отделение "Възпалителни ставни заболявания", проф. д-р Златимир Коларов – началник на отделение "Системни заболявания на съединителната тъкан", доц. д-р Венета Пейчева – началник на отделение по "Дегенеративни и обемни ставни заболявания" - всички от УМБАЛ "Св. Иван Рилски"; проф. д-р Стефка Кузманова, дм - началник на клиника по ревматология в УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив и доц. д-р Владимир Кадинов, дм – началник на клиника по ревматология в УМБАЛБ "Света Марина" и ръководител на катедра в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна.
