ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Излагането на замърсяване може да е променило съотношението между момченца и момиченца, родени от милиони майки в САЩ и Швеция. Проучване установява, че замърсяването с живак, хром и алуминий е свързано с раждането на повече бебета от мъжки пол, докато замърсяването с олово увеличава броя на бебетата от женски пол, съобщава Евронюз.
Екипът от Чикагския университет и Каролинския институт в Стокхолм изследва половината от населението на САЩ (150 млн. души) и цялото население на Швеция (9 млн. души), като открива над 100 възможни фактора, които също са свързани.
Освен замърсяването, те включват нивото на стрес на родителите, бедността, престъпността и безработицата в района - и дори температурите на времето. Близостта на семействата до фермите също играе роля, вероятно поради по-голямото излагане на химикали.
Публикувано в списание PLOS Computational Biology, проучването изследва населението на Северна Америка в продължение на повече от 8 години, а населението на Швеция - в продължение на повече от 30 години, така че данните са изключително изчерпателни.
И така, как замърсяването може да повлияе на пола на бебето?
Съотношението на половете при раждане (SRB) на бебетата се определя при зачеването, когато точно половината от ембрионите трябва да са момичета и половината момчета. Но учените са наясно, че хормонални фактори могат да прекратят повече ембриони от двата пола при различни обстоятелства по време на бременността - което означава, че съотношението е естествено изкривено.
Новото изследване обаче показва, че замърсителите на въздуха и водата също оказват влияние върху SRB. Ключовата дума тук е "влияе" - те са установили по-скоро взаимовръзка, отколкото причина и следствие. Влиянието на замърсителите на въздуха включва желязо, олово, живак, въглероден оксид, алуминий и полихлорирани бифенили (ПХБ).
Замърсителите на водата включват хром и арсен. "Съществуват много митове за съотношението между половете и раждаемостта, но когато се вникне в изследванията, се оказва, че всичко, което е тествано върху реални данни, е направено върху сравнително малки извадки, а някои твърдения изобщо не се основават на наблюдения", казва Андрей Ржецки, водещ изследовател от Чикагския университет.
