Нова технология ще позволи на космическите апарати да излъчват сигнал при навлизане в атмосферата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато бъдещите космически кораби навлизат в атмосферата, нов вид антена може да помогне да не губят контакт с наземния контролен център, въпреки обвивката от гореща плазма около тях, пише Space.com, пише "Фокус". Технологията може да се използва и за поддържане на комуникация с други хиперзвукови летателни машини, каквито са военните самолети и балистичните ракети.
При движение с хиперзвукова скорост, която е пет или повече пъти скоростта на звука, около летателната машина се формира „калъф“ от горещ йонизиран въздух. Тази т.нар. “плазмена обвивка” действа като огледало за електромагнитните сигнали и прекъсва радиокомуникациите.
Мисията Apollo 13 на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) през 1970 година, останала в историята с фразата „Хюстън, имаме проблем“, е един от най-ярките примери за напрежението и тревогата, които може да провокира прекъсването на сигнала. Тогава, тишината след навлизането на авариралия апарат в земната атмосфера продължи една минута повече от очакваното, оставяйки наземния екип в мъчително съмнение за съдбата на тримата астронавти. “Когато летателната машина не е в състояние да се свърже по време на навлизането в атмосферата, единственото нещо, което можеш да направиш е да се молиш”, казва ръководителят на изследването Сиаотян Гао, физик от Технологичния институт Харбин в Китай.
Гао и колегата му Бинхао Джянг смятат, че може да са в състояние да използват самата плазмена обвивка, за да усилят и поддържат сигналите по време на хиперзвуков полет. Учените обясняват, че когато електромагнитните флуктуации на радиоантените са в синхрон с тези на заобикалящата ги среда, явлението, познато като резонанс, може да усили сигналите. Един от най-добре познатите случаи на резонанс е, когато оперен изпълнител изпълни точната нота, която кара чаша за шампанско да резонира и да се счупи.
Екипът предлага добавянето на специален слой от изолиращ материал върху комуникационната антена, който ще съхранява електрическа енергия. В комбинация с плазмената обвивка, пластът ще създаде условия за резонанс и радиосигналите ще могат да преминат. Изследователите смятат, че защитният слой би могъл да се синхронизира с плазмената обвивка с помощта на автоматична контролна система. Гао предупреждава, че засега откритието е само теоретично предвиждане. “То трябва да бъде потвърдено от допълнителни експеримети”, подчертава той.
