Ново проучване! АФИС: ГЕРБ-33,5%, БСП-20,7%, ДПС - 13,7%, Бареков и РБ с почти равни резултати, ако изборите са днес!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Данните свидетелстват за нови и неочаквани тенденции в края на предизборната кампания. На първо място следва да се подчертае интересната интрига в дясно. Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ, покзват данните на агенция AFIS. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо. БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС. Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден.
Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията регистрирахме спад в интереса към предстоящите избори, но към края на кампанията се наблюдава връщане към изходните нива от 50-55% или 3.4-3.7 млн. души.
От тази гледна точка преизчислените в номинални гласове дялове на основните партии изглеждат по следния начин:
ГЕРБ ....................................................................................................................... 1,150-1,200 хил.
БСП .............................................................................................................................. 700-725 хил.
ДПС .............................................................................................................................. 470-490 хил.
Реформаторски блок ................................................................................................. 240-250 хил.
България без цензура................................................................................................ 220-230 хил.
Патриотичен фронт ................................................................................................... 170-180 хил.
АБВ .............................................................................................................................. 155-160 хил.
Атака ........................................................................................................................... 150-155 хил.
Факторът, който може да промени описаната картина е задграничният вот, ако е в стойности над обичайните за парламентарни избори.
Данните свидетелстват за неравномерно разпределени нагласи за упражняване на правото на преференциалния вот както между основните партии, така и по региони. Сравнително по-изразена готовност за използване на преференциите декларират избирателите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и Атака. Докато първите две формации обаче са коалиции и в тях е налице логично съперничество между съставящите ги партии, високата нагласа за преференции по отношение на Атака е изненадваща. От друга страна това е вероятната причина за възходящото развитие на тази формация по време на кампанията, която за пореден път като че ли възкръсва от мъртвите.
