ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Винсент Ван Гог рисува „Звездна нощ“ през юни 1889 година, година преди смъртта си. Тази картина е призната не само за една от най-добрите му творби, но и едно от най-значимите произведения в западната живопис. Но освен несъмнениете естетически качества, „Звездна нощ“ обяснява и едно от най-загадъчните явления в науката, посочва сайтът Artprice.
През 2004 година с помощта на телескопа "Хъбъл" учените наблюдават вихрови облаци, прах и газ около отдалечена звезда, които им напомнили именно за картината на Ван Гог. Те започнали да изучават детайлно светлината в живописта на художника и открили ярко изразен модел на течни турбулентни структури. Оказва се, че когато великият нидерландски творец се намирал в болница във Франция, той успял да изобрази едно от най-сложните и трудно обясними понятия в науката – турбулентността.
Колкото и трудно да е да се разбере турбуленция, математически, ние можем да използваме изкуството да изобразим начина, по който изглежда. В скорошно изследване Наталия Сейнт Клер илюстрира как Ван Гог е пленен от тази дълбока мистерия на движение и светлина в работата си. „Турбулентност – това е термин в хидродинамиката, при който в потока с енергийни каскади самопроизволно се образуват големи вихри, които пораждат вихри с по-малък размер, а те от своя страна пораждат още по-малки. Например, благодарение на турбулентността се формира облакът.
Преди повече от сто години страдащият Ван Гог е успял да осъзнае и изрази едно от най-трудните понятия, което природата е предоставила на човечеството и е съединил в своето въображение най-великите загадки на движението на течението и светлината. Провеждайки анализ на картини на други импресионисти с пулсираща светлина, в които също се изобразява турбулентност, учени стигнали до извода, че техните произведения не съответстват с такава математическа вярност като произведението на Ван Гог. Дори „Писък“ на Едуард Мунк е далеч от турбулентността.
