НСИ и Евростат разбиха на пух и прах опорките на досегашните управляващи за икономически растеж на България - бизнесът не инвестира, износът чувстително намаля
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"За съжаление обществото беше отново излъгано и днес Евростат и НСИ опровергаха изводите на „хвалещите“ се политици и реално показаха къде се намира България и какво е било нивото ни на развитие, спрямо останалите страни членки на ЕС." Това написа във "Фейсбук" бившият финансов министър Лйчезар Борисов. Поводът са предизборните хвалби на политиците за икономически растеж на България.
Ето какво написа Борисов в социалната мрежа:
НСИ и Евростат разбиха на пух и прах някои предизборни опорки
Преди няколко седмици редица политици се хвалеха, вероятно предизборно, с невероятни постижения за икономическия растеж на България през второто тримесечие на 2022 г. и за успешно проведената икономическа политика за развитие. Според тях България през този период беше на 4-то място по икономически растеж. За съжаление обществото беше отново излъгано и днес Евростат и НСИ опровергаха изводите на „хвалещите“ се политици и реално показаха къде се намира България и какво е било нивото ни на развитие, спрямо останалите страни членки на ЕС.
Какво ни казаха Евростат и НСИ?
• Икономическият растеж в България през второто тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни не е 4.8%, а е 4%.
• България не е на 4-то място по годишен растеж, а заема незавидното 17-о място в ЕС, при условие, че все още не разполагаме с данни за Люксембург.
• Икономическият растеж в България на годишна база е по-нисък от средния за ЕС и за еврозоната, т.е. отново сме сред по-слабо представящите се.
Данните на НСИ за структурата на икономическия растеж потвърдиха някои от направените от мен прогнози и изводи, а именно:
• Инвестициите в основен капитал през второто тримесечие на 2022 г. се сриват със 7,8% на годишна база, като е налице ускоряване на спада спрямо предходното тримесечие. Тази негативна тенденция продължава вече цяла година и ясно показва, че бизнесът не инвестира, че загубихме много време с инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и че държавата спря публичните инвестиции в инфраструктура.
• Темповете на прираст на индивидуалното потребление намаляват и дават знак за проблемите с покупателната способност на населението.
• Реалният растеж на вноса е 16,7%, докато реалният растеж на износа е с над 6 пункта по-малко или 10,4%. Това допълнително потвърждава тезата за снижаващия се принос на нетния експорт за растежа.
• Анализът на БВП по производствения метод потвърждава още някои от изводите, които направих по-рано, а именно, че:
Растежът в страната не се движи от цялостно индустриално развитие, а е провокиран от добивната промишленост, в частност добива на въглища, високата добавена стойност, която се създава от сектор електренергетика и по-малко от възстановената преработваща промишленост. Това са и причините, на база на които трите сектора в структурата на добавената стойност да нараснат с 11.9%.
Анализът на добавената стойност потвърждава още и фактите, че държавата пропусна възможностите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и че се спряха всички инфраструктурни проекти. Това личи от спада на добавената стойност в сектор строителство с 16.4% в реално изражение.
Намалелият растеж и слабото представяне на България през второто тримесечие на 2022 г., на фона на останалите държави членки на ЕС, пораждат основание за редица въпроси, свързани с предстоящото управление на публичните финанси през следващите години, които ще поставя допълнително.
