ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ангел Найденов стана днес вторият виден деец на двойната коалиция с тройната подкрепа чрез решаващия единичен глас на Атака, който се предложи бутафорно като запушалка на амбразурата на властовия бункер, взривен от висящия въпрос за най-съкровената тайна на властта: кой предложи Пеевски. „Приемете, че аз го предложих”, заяви пред БНТ министърът на отбраната, който по този начин се нареди в отбраната компания на своята другарка Мая Манолова, разиграла вече същата сценка пред публиката.
Тези хора си мислят, че успяват чрез кроткия си цинизъм да профанизират важността на темата, но всъщност постигат обратния ефект. Успяват да илюстрират безсилието на един инат, роден от греховната връзка на политиката с корпоративния капитал, на който служат. Защото много добре знаят, колко разрушително за тях е това самопризнание в очите на същите онези бедни хора, които използват като пушечно месо, подкарано на война с врага като авангард, докато в тила му пируват корпоративно помазаните лакомници, подстрекатели на войната.
„Стига вече с този Пеевски” е бойният вик на отчаянието в редиците на управляващите, които са разглезени от надмощието си в дългогодишната битка за опрощаване на греховете им. Успяха да се наложат в нея „чрез нахалство и прогрес”, както казвахме иронично ( в частта за „прогреса”, един от пропагандните синоним на „социализъм” по времето на социализма) в случаите, когато се дразнехме от „пробивността” на нечий успех, постигнат със зъби и нокти за сметка на кротките хорица.
Самият Орешарски, уж технократ и експерт, демонстрира като типичен политик от неговото котило нетърпимостта си към тази болка, която впрочем напълно безнаказано (за участниците в операцията по прогонването) прогони две водещи лица на една водеща телевизия в друга като наказание, че са му я причинили с любопитството си да го питат какво знае за номинирането на Пеевски. В редкия случай, когато до неговата програмирана програмна персона бяха допуснати фриволни журналисти, той прекрати общуването с тях в мига, когато отново му зададоха въпроса за Пеевски и така акцентира върху забраната да издава най-съкровената истина за корпоративното слугуване.
В този смисъл е доста лицемерна повтарящата се „загриженост” на партийните надзорнички на Орешарски за неговата медийна активност- вчера Татяна Буруджиева меко го скастри за ограничените му медийни изяви, днес към другарската критика се присъедини и спомената вече в този текст Манолова. Вестник „Сега” я цитира да казва, че се била дразнела дори от медийната му пасивност, защото бил човек с чувство за хумор, но бил изградил стена между себе си и медиите, макар тя ( Манолова) да била сигурна, че той щял да спечели от контактите си с тях.
Оставям настрана прехласването на Манолова, която смятала Орешарски също за обаятелен. За нея може и да е прекрасен принц от корпоративната приказка, в която участват заедно на трапезата.
По-съществена е нейната увереност в превъзходството на управленския титан, който само щял да спечели от контакта си с медиите. Заявявайки това, Манолова показва какво в действителност си мисли за същите тези медии- че са лесна плячка на такива, като нея ( защото явно има съответното самочувствие). Тя, както и „обаятелният” Орешарски, само трябва да пожелаят и веднага ще ги омотаят ( медиите) в своя чар, със своето красноречие и чувство за хумор!
Орешарски обаче нещо се дърпа. Не му идва на ум да се измъква с отговори като „ приемете, че аз го предложих”, а се зъби и гневи на опитите да го накарат да проговори. Може пък наистина да се окаже умен по принуда и да спазва стриктно забраните в стройната организация, в която дърдорковците се наказват най-напред с изпращане на риба, а после и с отрязана конска глава в кревата.Не искам да продължа с аналогията за следващата стъпка…
Този филм сме го гледали. В предишната му серия дон Бойко играеше главната роля прекалено схематично- буквално копираше оригинала. Ето защо сценаристите го „убиха” и повериха изпълнението на обаятелния счетоводител на столетната мафия, който упорито отказва да прояви чувството си хумор- въпреки подозренията, че има такова, слухове за което разнася вездесъщата Мая.
Анализът е публикуван в сайта ivo.bg
