ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Образованието било приоритет номер едно на държавата?! Ама друг път.
Това може да се чуе от всеки родител, който трябва да изпрати детето си днес на училище. Прави го с вълнение, но и с празен портфейл, защото още преди да са прекрачили прага на школото, са похарчени стотици левове за учебници и учебни помагала.
Една проста сметка показва, че за да отиде едно дете на училище, дори и да са безплатни учебниците, но за останалите неща, които са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ и не може без тях, като учебните тетрадки и помагалата, родителите трябва да платят минимум 200 лева, ако детето е след 8 клас. А в по-малките класове - поне 100 лв. Иначе детето няма как да учи, а следователно тези пари няма как да се спестят.
Тук дори не става дума за техника, дрехи или каква картинка имат на тетрадките, за нещо, което е задължително, но държавата не го поема. Простата сметка показва, че след 8-ми клас, когато вече държавата не осигурява учебниците безплатно, едно семейство с двама големи ученици ще трябва да се бръкне поне с една минимална заплата, за да им ги купи. Даже и да са втора ръка.
Отпуснатите милиони за образование са факт и никой не ги оспорва, но дали се разходват правилно, е друг въпрос. И дали СБУ не скача, само когато стане въпрос за учителски заплати, които далеч не са единственият проблем в образованието. Защото едно е да вкараш детето в училище, друг е въпросът дали реално има възможност то да продължи своето образование.
В Конституцията ясно е записано, че до 16-годишна възраст на детето образованието е безплатно, но в реалния живот нещата са съвсем различни. Така отново попадаме в омагьосания кръг на системата, която привидно само си върши работата, но на практика нещата са съвсем различни.
Родителите от своя страна някак вече свикнаха да вадят стотици левове, за да може детето им да не е лишено от елементарни пособия, дори като учебните тетрадки. Всички се оплакват, роптаят, но не очакват от държавата да им помогне. Като за капак си имаме цял еврокомисар по иновациите и младежта. Това обаче не топли обикновения българин, който за да изпрати детето си на училище и да му даде приличен старт, е нужно да спестява месеци наред, дори да се лишава.
И ако искаме наистина да помагаме за това да имаме образовани деца, не стига само да се обикалят циганските гета и да се търсят със свещ тамошните ученици, а да се погрижим за всички по равно. И за тези, които имат желание, но нямат финансовата възможност, обаче не са от гетото. Нима те имат по-малко права?
Защото, докато се хвалим, че даваме милиони за образование и сме се вторачили само в отпадащите ромски деца, лишаваме от внимание другите проблеми в системата.
Днес много ученици с усмивка ще прекрачат прага на класната стая, докато също толкова много родители със свити сърца и празни портфейли ще се чудят как да изкарат до края на месеца, защото за тях е важно детето да е на училище. Те също заслужават грижата на държавата.
