Огнян Минчев с УДАР по Радев: Целта му не е партия, а еднолична безконтролна власт - благодарение на Решетников и задкулисните му меценати
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ние навлизаме все по-дълбоко в институционалната криза. Изпълнителната власт на практика е в руини, тъй като в по-голямата част от времето управляват служебни правителства. Правосъдието е под голям въпрос, тъй като непрекъснато и с пълно основание говорим, че е в пряка зависимост от задкулисната власт. Това заявява пред "Епицентър" политологът Огнян Минчев.
На въпрос дали тази задълбочаваща се политическа криза ще е тласък към появата на (про)президентска партия и дали Румен Радев чака своя шанс, той отговаря:
"Радев не само чака търпеливо своя шанс, но шансовете на Радев да го дочака, непрекъснато се увеличават. Ако изборите наистина бъдат касирани, това би компрометирало институцията на парламента. Ще попаднем в хипотезата на един нелегитимен парламент, който ще трябва да бъде разпуснат и препотвърден от нови избори.
Междувременно Радев най-вероятно ще е сезирал Конституционния съд за отмяна на конституционните поправки, свързани със служебното правителство, и евентуално ще си е върнал правомощието да създава служебно правителство и да бъде негов принципал.
Тогава ние се изправяме не пред хипотезата, а пред реалната картина на пълно институционално разрушение - всички публични институции са руинирани като легитимност и доверие – изпълнителна власт, съдебна власт, парламент, и единствената оцеляла институция е институцията на президента. Оттук Радев получава шанса да концентрира в ръцете си цялата публична легитимна власт.
Често се спекулира, че той ще го направи, като създаде партия. На мен ми се струва, че тази хипотеза има за цел да отклонява вниманието от друга, по-вероятна възможност".
Минчев пояснява: "Тогава, когато имаме криза на всички публични институции, съвсем естествено възниква въпросът функционира ли тази политическа система или трябва да бъде променена? Една промяна може да стане само с Велико народно събрание, а в условията, в които Радев контролира цялата публична власт, е много вероятно то да бъде свикано под хегемонната власт на президента и да вземе решения, които той очаква от дълго време насам".
Политологът е категоричен: "Целта на Радев и неговото обкръжение винаги е била промяна на модела на управление, като създаването на партия е един по-скоро резервен вариант за публична употреба и дебат".
"Създаването на партия е рисков ход. За да бъде успешна навреме, за да отговори на бързо развиващата се политическа криза, партията на Радев трябва да излезе на сцената преди края на президентския му мандат. Това означава той да отстъпи от президентската позиция в полза на вицепрезидента Илияна Йотова и да се превърне в партиен лидер. При този вариант има различни хипотези. Една от тях е Радев да бъде лидер на една от две големи партии – другата например да е ГЕРБ, които да се превърнат в нова ос на съперничество на обновената политическа система от настоящия конституционен тип", отбелязва Огнян Минчев.
И допълва: "На мен обаче ми се струва, че тук има много „ако“. Първо, ако партията на Радев е успешна. Второ, ако той се реши да напусне президентството – нещо, което не съм сигурен, че ще направи. Трето – ако партията му наистина се превърне във водеща политическа сила в рамките на настоящата политическа система, дали той би могъл да оглави едно правителство с реформистки характер, способно да ни изведе окончателно от тази политическа криза?
Всички тези „ако“ важат не само за Радев, но и за задкулисните меценати на настоящия президент.
Начинът, по който Радев беше избран през 2016 година показва, че той има доста сериозни неформални меценати в лицето на влиятелни олигархични кръгове както в България, така и извън страната. Да не припомням хипотезата „Решетников“. Ако всичко това бъде взето предвид, за тези кръгове – наши и особено външни, които стоят зад президента, е много по-привлекателна възможността кризата да бъде доведена до пълно разрушаване на политическата система. И след това Радев да оглави нова конституционна формула на управление на България със своя централизирана еднолична власт, която бързо ще приближи България до модел, който вече е в сила в Унгария, до голяма степен – в Словакия, в Сърбия - и който набира сила в Северна Македония. Този модел включва и значителна промяна на геополитическата ориентация на страната".
Запитан реална ли е възможността да се стигне до президентска република, Минчев заявява:
"Да бъдем акуратни. Това са негови амбиции и лелеяни мечти. Радев има силен стремеж към подобна безконтролна власт. Друг е въпросът, че този негов стремеж съвпада, съвсем очевидно, със стремежите и стратегическите цели на факторите, които стоят зад него.
Дали ще се стигне до такъв тип президентска република, която на практика не само да отмени парламентарната република, но и до голяма степен да суспендира демократичните механизми на управление на страната така, както се случи в Унгария, в Сърбия и други страни? Моят отговор на този въпрос е – да, вероятността за подобно развитие вследствие на задълбочаващата се политическа криза непрекъснато се увеличава.
Амбициите на Радев и амбициите на неговите меценати напълно съвпадат в тази посока – създаване на концентриран модел на управление, при който демокрацията да е в най-добрия случай фасада, както в Унгария и в Сърбия, и при който реалната власт се намира в човека на върха".
