ОКОНЧАТЕЛНО! 3 години затвор получи Мирчо Циганина, източил държавния резерв
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
3 години затвор получи Мирчо Петков, известен като Мирчо Циганина, за източване на държавния резерв в периода 2002-2004 г. Делото приключи на първа инстанция след 7 години разглеждане, при което бяха разпитани над 500 свидетели и направени десетки експертизи, съобщи "24 часа".
Подсъдими, освен Мирчо Циганина, са още 8 души, сред които и бившият шеф на държавния резерв - Станислав Копаров. Той получи 3 години условно. По толкова получиха и останалите 7 подсъдими. Според съдията Владимир Астарджиев тяхната вина е безспорно доказана, но поради проточилия се извън разумните срокове процес, наказанието по-ниско. Самият съдия каза след прочитане на присъдата, че многократно е обръщал внимание, че делото се проточва дълго, а и само така могат да бъдат компенсирани подсъдимите, за да не търсят правата си в Страсбург.
"Ще коментирам, когато приключи делото, има още две съдебни инстанции", каза Мирчо Петков.
Съдебната сага срещу Мирчо Петков, подсъдим за източване на държавния резерв през далечната 2002 г., приключи на първа инстанция. Това стана 7 г., след като през 2010 г. делото тръгна в Софийския градски съд за втори път.Подсъдими са Мирчо Петков, още известен като Мирчо Циганина, бившият шеф на Държавния резерв Станислав Копаров, уволнен от тогавашния премиер Симеон Сокскобургготски на 4 декември 2003 г., и още седем души. Шестима от тях са управители на фирми, които са участвали в източването на резерва. Според прокуратурата престъпленията са извършени от пролетта на 2002 до февруари 2004 година. Тогавашният шеф на резерва Станислав Копаров изпратил молба до Междуведомствения съвет по въпросите за резерва да разреши деблокирането на 60 000 т пшеница с цел опресняване. Зърното трябвало да се даде на съхранение за една година на частни фирми, а резервът да "освежи" своите запаси.Без да дочака решението на съвета обаче, Копаров обявил два търга за избор на фирми, с които да извърши търговия чрез т.нар. стоково кредитиране. Явяват се доста кандидати, но шефът на резерва избира 22 фирми, две от които са на хора от обкръжението на Мирчо Петков.
Дружествата подписали договор с резерва, като се задължавали до десет дни да предоставят банковите гаранции. В документите бил посочен и шестмесечен срок, в който дружествата трябвало да върнат пшеницата в бази на резерва.Десет дни след подписване на договора обаче нито една от фирмите не дала изискваните в договора документи. Сторили го няколко месеца по-късно, но с фалшиви банкови гаранции.Въпреки липсата на документите, между 20 и 30 май 2002 г., хората на Мирчо Петков получили 18 000 т зърно. Шофьори на дружеството го откарали във Варна, където на пристанището ги чакал чуждестранен кораб. Зърното трябвало бъде натоварено и да отпътува зад граница, където да бъде продадено.
Но танкерите се оказали полупразни, тъй като въпросните 18 000 т не успели да запълнят хамбарите. Заради това чужденците поискали да купят още пшеница, за да не правят празни рейсове.Копаров по спешност организирал трети търг, на който избрал още няколко фирми, осем от които отново били на хора на Мирчо Петков. Така в схемата участвали общо десет негови дружества.
Междувременно обаче срокът, в който зърното трябвало да бъде върнато в бази на резерва, изтекъл. Мирчо Петков наел чрез поставени лица няколко хамбара из страната и стоварил там една малка част от пшеницата, вместо където й е мястото - в бази на резерва.
