Вход
София
Времето в София 10 o C

ОКТОПОДЪТ НА СОРОС: Знаково дело решава правомощията на главния прокурор. Как съдиите Грозев и Калайджиева опетниха България

ОКТОПОДЪТ НА СОРОС: Знаково дело решава правомощията на главния прокурор. Как съдиите Грозев и Калайджиева опетниха България

на 17.05.2020
113333
0
ОКТОПОДЪТ НА СОРОС: Знаково дело решава правомощията на главния прокурор. Как съдиите Грозев и Калайджиева опетниха България
17.05.2020
0
113333

Неправомерното влияние на Сорос върху решенията на Европейския съд по правата на човека е факт неоспорим.

Българските представители в съда – адвокатите Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са първенци в това отношение. Те имат съществен принос за решението на ЕСПЧ от 2009 г. по делото „Колеви“, което задължава България да създаде „гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.“

През следващия месец предстои заседание на Комитета на министрите на външните работи към Съвета на Европа. На това заседание отново може да се постави въпросът дали България е създала достатъчно гаранции за разследване на главния прокурор, ако той извърши престъпление. Какви са фактите обаче? 

Докладът на Европейския център на Грегор Пупинк

В началото на 2020 г. Европейският център за право и правосъдие в Страсбург, ръководен от Грегор Пупинк, публикува доклад, който разтърси юридическите и политическите среди в Европа. Френските изследователи са установили, че неправителствената организация на Джордж Сорос „Отворено общество“ влияе силно върху работата на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Една пета от съдиите в ЕСПЧ за периода 2009 г. – 2019 г. са в „недопустими тежки зависимости и сериозен конфликт на интереси“, пише в доклада.

Калайджиева и Грозев

Според доклада българските представители адвокатите Здравка Калайджиева (до 2014 г.) и Йонко Грозев (от 2015 г.) са най-ярките примери, довели до компрометиране на Европейския съд. Името на България се споменава 30 пъти в доклада от 25 страници. България е лидер по конфликт на интереси на своите представители в ЕСПЧ. От общо 313 отвода на съдии за десет години – пише в доклада, -- 66 са на българските представители Калайджиева и Грозев.                                                                               

Калайджиева е адвокат – основател на финансираната от Сорос фондация „Български адвокати за правата на човека“ през 1993 г.. Оттогава тя получава пари от Сорос и служи на Сорос. Грозев е адвокат – основател (заедно с Кънев) на финансирания от Сорос Българския хелзинкски комитет през 1992 г. Оттогава той получава пари от Сорос и служи на Сорос.

Калайджиева и Грозев имат едни и същи ценности (парите и идеите на Сорос), едни и същи цели (да овладеят съдебната власт като обезличат прокуратурата), едни и същи приятели (И. Прокопиев, И. Костов, Х. Иванов), едни и същи врагове (главните прокурори И.Татарчев, Н. Филчев, С. Цацаров, И. Гешев). Те мразят неистово прокуратурата и се борят да я отслабят - без да подбират средствата за това.

През 2014 г.  Калайджиева е съдия в ЕСПЧ, а Грозев адвокат в България. Под вещата режисура на друг соросоид и техен приятел Христо Иванов се разиграва следния театър: Калайджиева напуска няколко години по-рано ЕСПЧ, за да отстъпи мястото си на Грозев. Министърът на правосъдието Х. Иванов назначава комисия по избора на нов съдия, в която включва соросоида К. Кънев – приятел на Грозев от далечната 1992 г., когато заедно основават Хелзинкския комитет.

„Изненадващо“ Грозев печели битката и заема мястото на Калайджиева в ЕСПЧ. А Калайджиева се връща да адвокатства в Родината срещу справедливата компенсация от  два милиона евро, както се говори в медиите.

Решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“ от 2009 г.

ЕСПЧ приема в решението си по делото „Колеви“: „потвърждава се твърдението на жалбоподателите за съществуващата липса в българското законодателство на достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.“

Защо това твърдение не отговаря на истината

Срещу това необосновано твърдение съществуват много аргументи. Според българското законодателство винаги е съществувала и сега съществува възможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление.

Първо,  съгласно чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията главният прокурор се освобождава от длъжност при „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“. Следователно главният прокурор може да бъде освободен от длъжност за дисциплинарно нарушение, което е с много по-ниска степен на обществена опасност от престъплението. Той може да бъде освободен за бездействие (неизпълнение на служебните задължения) и дори само за нарушение на морала. А какво остава, ако извърши престъпление.

Второ, ако главният прокурор извърши престъпление, нищо не може да спре органите на конкурентната изпълнителна власт (службите на МВР, ДАНС и другите специални служби, митническите  и други контролни органи) да работят, да проверяват различни версии и т.н. При това те могат да извършват: оглед, претърсване и изземване, обиск, могат да разпитват свидетели и др. Всичко това е не само възможно, но и задължително. И тъй като се касае за главен прокурор всичко се извършва с особено внимание и задълбочено се преценява от много органи в държавата.

Кои са участниците в делото „Колеви“ пред ЕСПЧ

Ищец е Колева, представлявана от адвоката Грозев – храненик на Сорос. Ответник е България, представлявана от служителката на Министерството на правосъдието Малина Караджова – преди това стипендиант на Сорос в ЕСПЧ. Съдия е Калайджиева  (заедно с други съдии), - също храненик на Сорос.

Пороците на решението

Като първо и най-важно е, че съставът на ЕСПЧ по делото „Колеви“ е незаконен, защото Калайджиева не си е направила отвод, тъй като е близка със страната по делото, която се представлява от приятеля и съратник на Калайджиева – адвоката Грозев. Докладът на Европейския център сочи, че докато е била съдия Калайджиева 53 пъти е отвеждана от страните по различни дела.

Освен това Калайджиева в продължения на десетилетия активно се бори за отслабване на българската прокуратура и за ограничаване на нейната роля. А във въпросното решение се разглежда тъкмо статута на българската прокуратура и на главния прокурор. Следователно и на това основание Калайджиева е била длъжна да се отведе, но не го е направила.

Съгласно параграф 28, т. 2 от Правилника на Европейския съд не може да участва в разглеждането на делото съдия, ако „по някаква причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение“. Калайджиева обаче, не се отвежда. Следователно решението на ЕСПЧ е постановено от незаконен състав.

Нещо повече, Калайджиева прокарва в решението на ЕСПЧ своето и на Грозев противозаконно, пристрастно, платено мнение за българската прокуратура. Така в решението на ЕСПЧ влиза положението, че главният прокурор на България е недосегаем и срещу него не може да се проведе независимо разследване, ако той извърши престъпление. Самата Калайджиева няма никаква представа за доказателствата по делото относно Колев в България, нито пък разбира нещо от разследването на престъпления.

ЕСПЧ е излязъл извън своята компетентност с решението си по делото „Колеви“

Европейският съд изисква България да промени конституционното си устройство относно прокуратурата, за да се създадяла възможност да се търси наказателна отговорност от главния прокурор, ако той извърши престъпление. Това обаче, не е от компетентност на ЕСПЧ. 

В решението си ЕСПЧ посочва какви доказателства да се съберат по делото за убийството на Колев. Но Европейският съд не е компетентен да се произнася по съществото на дело в България (нито дори по отделни въпроси, свързани със съществото на делото). С

ъгласно чл. 32 от Европейската конвенция ЕСПЧ решава само „въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията“. С други думи ЕСПЧ решава само процедурни въпроси – дали при разглеждането на дело в България са нарушени правата на жалбоподателя, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека (преди всичко в чл. 6 от ЕКПЧ). Освен това ЕСПЧ не разполага с никакви доказателства по делото в България. Пред него има само една жалба и отговорът на Министерството на правосъдието, който е само една справка по въпросите на жалбоподателя.

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
За кого ще гласувате при избори днес?
Общо гласували: 18186
архив

Блондинка държи главата си над включена печка. Приятелката й я пита: - Защо си се навела над тази печка? - Защото бях посъветвана да си опичам ума!

няма нови новини
Днес: 26
hot
най-четени новини в момента
сега
2452
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
САМО В ПИК TV: Последната и забравена годеница на Христо Сираков го оплака редом до жените му. Ето кой ще наследи имотите на бохема... (ВИДЕО)
x
Изварата помага срещу есенна депресия
x