ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Взаимоотношенията между протеста и властта бяха стигнали патова ситуация - хепънингът си върви, властта запазва хладнокръвие. Колкото и да се напъваха трубадурите на протеста да поправят и замажат някои изхвърляния от първите дни относно красотата и изключителността на „революцията на жълтите павета“ спрямо февруарските събития, юнските протести бяха така олигавени от медиите, че започнаха да излъчват инфантилност и досада. Нещо трябваше да се направи,но какво? Как да бъде стресната властта и да бъде принудена за подаде оставка веднага, така че през август купонът да се пренесе на морето в Лозенец или на други модни курорти?
Необходима бе ескалация, това е ясно.Сутрин парламентът бе обсаден под невинния предлог за сутрешно кафе, прерастващо в целодневно. Лек намек за 10 януари 1997г., когато бе прочутата обсада на парламента, довела до падането на БСП от властта през февруари. В същото време бяха предприети отделни „партизански“ действия като преграждане пътя на един „Мерцедес“ в Бояна и „окупация“ с по няколко души на възлови кръстовища в София, а по-късно и в други градове. Ефектът беше слаб, защото редиците на протестиращите оредяха чувствително. На помощ се притекоха екзалтираните медии, които монтираха върху актуалната картина кадри от първите многобройни митинги и подлагаха допълнителен звук от характерния шум на площада. Стигащите до оргазъм репортерки все така повтаряха колко многобройни са тази вечер протестиращите. Шегичката на Найо Тицин бе превъзнасяна като смел подвиг. Но нещо не достигаше.
Ако това бе революция, както твърди уважаваният за далновидните си прогнози Евгений Дайнов, то тя можеше да победи по два начина. Единият е насилственият, кървавият, това стопроцентово се изключва. Другият е това да стане поредната „нежна“ или „кадифена“ революция, при която на площада трябва да има поне десет пъти повече от сегашния максимум.
За да може да се постигне поне ефекта от 90-те години у нас,синдикатите трябваше да се включат с национална стачка. БНТ трябваше да пуска всяка вечер „Лети ит би“ на Бийтълс, трябваше да спре целият транспорт, на барикадите да горят автомобилни гуми. Т.е. към сегашните протестиращи да се присъединят и тези от февруарските протести. Само че снобските изхвърляния колко са добре финансово софиянци и как те нямали нужда от социалните мерки на правителството задълбочават дистанцията, въпреки опитите да се тушират изхвърлянията. Не би могло да бъде иначе, след като на площада се виждат добре облечени милионери, както и съпруги на известни олигарси, които протестират срещу…олигархията. Смях.
По медиите „лицата“ на протеста се силеха да доказват, че на площада не били само десните, които не са успели да влезнат в парламента, но имало и леви, и всякакви други, едно цяло - народ. Само че как тези „леви“ се отнасят към основния лозунг на протестиращите „Червени боклуци“? И как така от тези „всякакви“ се ражда не какъв да е, а десен реформаторски блок?
Един от най-новите аргументи защо се иска оставка на правителството е, че след като февруарските протести са свалили кабинета на Борисов, защо и тези да не свалят един кабинет. Странна логика. Да не забравяме освен това, че Борисов си подаде оставката, за да избяга от отговорност след пролятата кръв.
Впрочем колкото и да се стараят да го прикрият, много лесно се разпознава, че и следваната тактика на площада и издиганите лозунги и разясненията на представителите на протеста по медиите и публичните стъпки и изявления на заинтересовани политически и икономически групи и държавни институции си съвпадат по един странен начин и разкриват, че протестът и цялата пропаганда около него се движи от един-два центъра, които се допълват.
Ето ви пример. Група интелектуалци, ах, коя ли беда в България не е започвала с писмо на „група интелектуалци“ - дали да поканят царя, дали после да го изгонят, дали да подкрепят Софиянски, дали после да го свалят и т.н. - та и сега една група помоли президента Плевнелиев да поиска публично оставка на кабинета и предсрочни избори още през септември. И разбира се, президентът с доброто сърце и фалшивата усмивка заяви официално, че „когато нищо друго не помага, единственият демократичен изход на изборите“. Освен това отиде съвсем далеч, като игнорира своята длъжност като президент на всички българи и се изхвърли в площаден стил: „Не мога да приема една част от обществото да протестира, а другата да се прави, че не ги вижда.“ Не можел да приеме? Как да му помогнем?
И за да не остане никакво съмнение в чий интерес се прави всичко това, още на другия ден озлобеният Бойко Борисов се изказа с най-топли думи за президента и особено за позицията му за провеждане на предсрочни избори наесен
Ето как лъсва преплитането на интересите на стремящите се към завръщане в парламента остатъци от традиционните десни партии, финансово-икономическата групировка, към която принадлежи Плевнелиев и чиито служители са най-активни на протестите и Бойко Борисов-човекът, установил автархична форма на управление и подменил правовата държава с мафиотско-милиционерски взаимоотношения. Комбинация три в едно - чистите демократи, възпитаните олигарси и мутрата-диктатор .Го-рчи-во!
В последния брой на в. „Капитал“ прочетох една иронична бележка от името на журналистите от вестника, че те са започнали като нормален вестник, пък вече ги наричат „кръг Капитал“. Не се занимавам с финансовите и икономически ходове на българските бизнесмени. Не е моя територия и не я разбирам. Освен това аз съм почитател на в „Капитал“. Харесвал съм интелекта, ерудицията на журналистите и най-вече меродавния и обективен стил, присъщ на солидните западни издания. Но бях много изненадан, когато преди четири години издателите на вестника сключиха политически съюз с напиращия към властта Бойко Борисов.
И ето че старата завера е на път да се повтори. С някои малки промени, разбира се. Мутрата-диктатор ще даде гласовете на привържениците си, възпитаните олигарси ще дадат за премиер Кристалина Георгиева, а чистите демократи - подкрепа в бъдещия парламент, където се надяват да се промушат. А Цветанов? Да, този неприятен Цветанов. И да не го осъдят, за него няма връщане назад на високия партиен пост, а още по-малко в бъдещето правителство, което трябва да управлява след бързите предсрочни избори.
Учудвам се, ако някой си въобразява, че може отново да се довери на суетния генерал, особено след като му е ял попарата. От сега ми е известно, че ако се стигне до там, той отново ще измами временните си съюзници. А и въобще, допустимо ли е да има партньорство между истински демократи и Бойко Борисов, дори да е в името на каквато и да цел?
Така че, нека поне да сме наясно кой за какво се бори, а не да ни правят на наивни.
Да се върнем към началото. Докато протестът се развива в партизански акции, кабинетът излезе от ступора и започна да работи ефективно, като взе някои особено важни решения в социалната сфера, които до голяма степен отговарят на исканията и очакванията на февруарските протестиращи. Така че сега има нов паритет между властта и протеста. Кой пръв ще сбърка?
