„Спортната министърка“ да благодари на българските участници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След помпозното откриване на олимпиадата в Сочи, по време на което имах чувството, че сме в годините на развиващия се социализъм, започнаха и състезанията. Естествено вниманието ни е насочено към българските участници, към представянето им, а надеждата беше за нещо изненадващо и неочаквано. Разбира се - не се случи, поне засега.
Тъжно ми беше да слушам обясненията на биатлонистите ни, на участниците в спускането с шейни и ски скокове. В никакъв случай не съм склонен да ги нападам и да ги обвинявам. Голям успех е и това, че те са там, че в квалификации и борба са заслужили да участват. Двама от тях са се готвили, без дори да има къде да го правят у нас. Ски шанца действаща няма, от Черния кос не е останало нищо, а улей за спускане с шейни никога не сме имали. Най-страшното е не липсата на съоръжения за спорт, а това, че децата просто се отучиха да спортува. Ликвидирани бяха игрища, площадки, басейни, застроени или изоставени и пустеещи.
Знаете ли, че в момента в Добрич се провежда националното лекоатлетическо първенство за юноши и девойки. Защо чак там? Защото единствено там има зала, която може да поеме такова първенство. Оказва се, че дори и прехвалената от герберите зала "Армеец" не може да приема състезания по лека атлетика, защото няма място за писта. Другият куриоз в добричкото състезание: голяма част от отборите са накарали състезателите си да си заплатят пътя до там! Храненето също е за сметка на джоба на мама и тати. Ами мазила, лекарства, да не говорим за „глезотии“ като масажна подготовка и възстановяване след състезанието. И това не е масов спорт, а така нареченото високо спортно майсторство. Това са бъдещите ни олимпийски участници. Разбирате ли защо не бива да ги обвиняваме, а шапка да им сваляме на нашите момчета и момичета в Сочи. А "спортната ни министърка"-филоложка, спортувала за последно в последния си час по физкултура в гимназията, да вземе поне едно благодарствено писмо да им съчини.
Иван Асенов, София
