Онколог: Диагнозата "рак на млечната жлеза" не е присъда и жените трябва да са наясно с това
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Диагнозата рак на млечната жлеза не е присъда и жените трябва да са наясно с това. Това не означава, че те вече няма да са пълноценни същества и не могат да бъдат майки. Важно е нещата да се обсъдят навреме, преди медикаментозното лечение. Това коментира пред БТВ онкологът от болница „Надежда” доктор Борис Кръстев.
„Ако се вземат мерки достатъчно навреме, а време има, се запазва шансът, надеждата жената да имат семейство един ден – добави доктор Кръстев. - Буквално ежедневно минават през нас жени с такива проблеми. Искам да призова и колегите. Нека имат предвид тази особеност на нашето лечение. Често усилията за живота и здравето на пациентите оставят на заден план тази страна. Ние ще ги излекуваме, но животът трябва да продължи след това. Още с момента на диагностика е най-добре да се насочи пациентката към специалисти по репродуктивна медицина и съхраняване на репродуктивен материал. Пациентките трябва да са наясно, че това няма да забави лечението им фатално. Иначе като тенденция, определено жените са станали далеч по-отговорни за здравето си. Трябва обаче да говорим за жените, които са в групата за най-засегнатите – тези между 50 и 60 години, и е важно те да бъдат диагностицирани докато е време. Към тях и насочваме основно кампанията си. Прегледът е необходим веднъж годишно, а по някои стандарти – два пъти в година. Когато има наследствена обремененост, е задължително два пъти годишно да се правят прегледи минимум. Всяка една жена трябва да е наясно сама със симптомите, на които трябва да обръща внимание. Пациентите много бързо, когато сами установят че има проблем, ще могат да направят консултация със специалист. В други страни тази консултация може да отдели доста повече време. Една бучка винаги е притеснителен симптом, промяна във формата на гърдата, теч от зърното”.
Валентина, която е преборила рака на гърдата, разказа за борбата си от първо лице.
„На 25 години разбрах, че имам рак на гърдата – каза тя. - Беше доста стресиращо. Напипах бучка и отидох да се прегледам. Лекарите установиха, че е нужно лечение. Когато седнах на стола, бях в шок. Лекарят ти изсипва страшно много информация. Така започна борбата ми. Крепеше ме това, че обичам живота и искам да живея. Звучи просто, но изобщо не е. Благодарна съм на хората около мен, които ми протегнаха ръка, на колегите ми. Най-трудното бе, когато ми падна косата. Това бе отвратителен момент за мен. Да сложа перука и да се покажа пред света бе доста стряскащо. Жените трябва да са силни, да се борят. Да не се отказват и е важно да вярват и надеждата да ги крепи. Хората трябва да им помагат и да са до тях в тези тежки моменти”.
