ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Водещата Комисия по вероизповеданията и правата на човека прие на първо четене законопроекта за изменение в Закона за вероизповеданията, внесен от ГЕРБ и ДПС, съобщава Фокус. Законопроектът беше приет с 8 гласа „за“, един „против“ и един „въздържал се“. Гласуването му в пленарна зала е заложено като първа точка в петъчното заседание на парламента. На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, на Св. Синод и на мюсюлманското вероизповедание. Двете министерства подкрепят законопроекта.
Според промените регистрираните по закона вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените към 31 декември 2018 г. публични вземания, с главниците, лихвите и разноските по тях. Амнистията на неплатените задължения ще се извършва по писмено искане, утвърдено от министъра на финансите. Искането ще се подава в 3-месечен срок от влизането в сила на закона. Актовете за освобождаването от неплатените публични вземания ще може да се обжалват по административен и съдебен ред. Неплатените вземания ще се отписват в 7-дневен срок от влизането в сила на административния акт за освобождаването от тях.
От БСП реагираха остро на измененията в Закона за вероизповеданията, свързани с освобождаването от неплатените задължения. Според опозицията отхвърлянето на президентското вето върху Изборния кодекс е сделка между ГЕРБ и ДПС, а цената е опрощаването на задълженията на Главното мюфтийство. ДПС и ГЕРБ отрекоха да има сделка помежду им. От ГЕРБ заявиха, че лидерът на левицата Корнелия Нинова се заиграва с етническата толерантност, което е взривоопасно за страната. От ДПС обърнаха внимание, че решението да се финансират вероизповеданията е взето при президента Румен Радев и БСП са били там.
В закона се уточнява, че държавната субсидия, отпускана по държания бюджет, ще се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство за мюсюлманското. За българските православни църковни общини в чужбина държавната субсидия ще се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет и ще се разпределя от Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Досега субсидия се предоставяше само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юридсикцията на Българската православна църква.
С промените централното ръководство на съответното вероизповедание ще може да разходва средствата, извън текущите разходи, само след като са изплатени заплатите на свещенослужителите и на служителите в религиозните институции. Максималният размер на заплатата на свещенослужителите не бива да надвишава средната месечна заплата на наетите в икономическа дейност „Образование“. Досега по закона заплатата не биваше да надвишава тази на педагогически специалист. За служителите на религиозни институции няма промяна- заплатата не бива да надвишава тази на наетите в обществения сектор. Изключение от тези изисквания правят ръководните органи на вероизповеданията.
Държавната субсидия остава в размер на 10 лв. за самоопределило се лице към вероизповеданията с над 1% от преброените лица в страната. За останалите вероизповедания се запазва правилото субсидията да не бъде по-малка от 15 млн. лева.
