ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършват 75 години от създаването на Устава на ООН и 65 години от членството на България в организацията. За първи път по повод юбилейните годишнини в двора на Министерството на външните работи се проведе тържествена церемония. Но днес идеалите, отразени в Устава, преживяват най-сериозния си стрес тест, а дебатът за смисъла на ООН става все по-широкообхватен.
Под звуците на химните на ООН и на България в двора на външното министерство беше издигнат синия флаг на ООН, който ще остане цяла година наред със знамената на България, ЕС и НАТО. С тази церемония България показва пълна подкрепа за мултилатерализма, а външният министър Екатерина Захариева каза:
„За 75 г. ООН бе навсякъде, където трябваше да се решават конфликти, да се спасяват човешки животи, да се осигурява образование и здравна грижа за милиони деца. Именно с Устава на ООН бе приет безусловният принцип за равнопоставеността и суверенността на всички нации - без значение малки или големи, зачитане на териториалната им цялост, политическа независимост и право на самоопределяне.“
На 26 юни 45-та година в Сан Франциско делегации от 50 държави подписват Устава на ООН. Сред 850-те делегати има едва 4 жени, а принципите за международно сътрудничество за световен мир са описани от съюзниците - победители във Втората световна война - Съединените щати, Великобритания, Съветския съюз, Франция и Китай, които после ставата постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН. Уставът влиза в сила на 25 октомври същата година, но изконната мечта за световен мир така и не се сбъдва и до днес. „Бъдещето не принадлежи на глобалистите, а на патриотите“ - това е част от емблематичната реч на американския президент Доналд Тръмп пред Общото събрание на ООН миналата година. Американският президент неведнъж е критикувал ООН и е предприемал действия, които противоречат на нейните резолюции, но Тръмп е само симптомът, но не и болестта, отбелязват анализатори.
Сътрудничеството в Съвета за сигурност е блокирано от правото на вето, което всяка една от постоянните страни-членки може да налага по свое усмотрение.
В ера на конфликти в Близкия Изток, Европа, Азия и Южна Америка действията на Съвета за сигурност изглеждат неадекватни, организацията е критикувана за раздут бюджет и неадекватното му използване, мироопазващи мисии в различни точки на света са неуспешни - Сините каски се изтеглят от Руанда през 94-та вместо да предотвратят геноцид на племето тутси, миротворците гледат безучастно клането в Сребреница през 95-та година. 75 години по-късно ООН има не 50, а 193 държави - членки. Пандемията от коронавирус попречи на световните лидери да отбележат юбилея, но пък показа, че светът без сътрудничество е уязвим пред лицето на микроскопичен организъм като вируса.
