Отец Иван награждава „Спортист на годината”

Супергерои от народа излизат на сцената в НДК

Супергерои от народа ще награждават шампионите на тазгодишната церемония „Спортист на годината” на 20 декември от 20,30 часа в НДК. "Невидимите супергерои" се раждат като идея на организатора на 55-то издание на анкетата - Нове Холдинг. Разработват се от Нина Александрова, журналист и водещ в Дарик радио. Първоначално тя подбира истории за 40 супергерои. Eкипът избира 8, които да връчат 7 награди. Ето и избраниците: 1. Христо Кънчев Студентът по право Христо Кънчев никога няма да забрави лятото на 2011 година. Тогава момчето се пребори с морето за два живота... Големите вълни събарят от скалите на Созопол три  момичета. Насъбралата се тълпа гледа безучастно как вълните  отнасят децата навътре в морето. Христо е единственият, който не помисля за себе си, а скача в бурното море за да помогне на давещите се момичета... успява да спаси две от тях. Христо не е добър плувец, просто има сърце. 2. Александър Йорданов и Никола Димитров През 2001 година един кантонер можеше да стане милионер. Десет години по- късно едно момче можеше да сбъдне мечтата си да има пиано. Това което свързва възрастния мъж и детето е късметът им  да намерят много пари и честността им да ги върнат. В деня за заплата Никола Димитров има 50 стотинки в джоба си, на релсите край гара Курило намира разпръснати три милиона лева. Оказват се пари за откуп на отвлечен бизнесмен. За доблестната си постъпка Никола е награден с часовник, който вече от години не работи. Десет годишният Александър Йорданов намира чанта с повече от две хиляди лева, ключове и документи. Собственикът на чантата дава на момчето десетина лева. С тях Александър завежда приятелите си на сладкарница. 3. Стефан Стойчев До миналата година Стефан Стойчев беше обикновен комбайнер, който мечтае да стане пожарникар. Днес е "спасителят от магистрала Тракия". През 2011 г. зверска катастрофа отне живота на 9 души, десетки бяха ранени. Стефан е на полето, когато вижда горящия автобус и чува виковете за помощ. И докато хората от спрелите автомобили просто гледат, Стефан се качва в горящия автобус за да загаси пламъците и да помогне на оцелелите.  Въпреки геройската си постъпка от черния ден на магистралата, Стефан все още не е сбъднал мечтата си да стане пожарникар. 4. Атанас Атанасов Рано сутринта на 6-ти февруари 2012 година стената на яз.  Иваново се скъса. За минути триметровата приливна вълна заля село Бисер, разруши стотици къщи и отне живота на десет души. Атанас Атанасов е един от първите, които излизат от вцепенението и с риск за собствения си живот влиза в ледените води за да спасява застрашените от удавяне хора. Атанас и съселяните му успяват да извадят повече от 60 човека от водния ад. Почти година по- късно, хората от село Бисер още не могат да забравят безсилието и страха. А все още незаличените следи от бедствието всеки ден им напомнят за преживяното. 5. Отец Иван Той има 100 деца- сираци, безпризорни, изоставени... Всички имат покрив над главата и топла храна, ходят на училище и детска градина. Те са децата на отец Иван от Нови хан. Той е белобрадият свещеник, който отвори вратите на храма за тези, с които животът не е бил добър. Постъпката му не е еднократен акт, вече 10 години приюта съществува и се издържа от дарения. Отец Иван е мисионерът, който с грижата и вярата си променя човешки съдби. Той е човекът, който не се отказа да прави добро. 6. Даниела Тодорова Тя е на 34 и има всичко. Работи като маркетинг директор във водеща компания, взима висока заплата и има десетки възможности за развитие. Един ден, обаче зарязва лъскавия офис и става учител в село Горна Малина. Близките й са изумени от налудичавото й решение. Тя е Даниела Тодорова и е един от учителите на "Заедно в час"- млади българи, решили да отделят по две години от живота си за да преподават в малки градчета и села, живеейки с учителска заплата. Млади хора, превърнали се в даскали... но във възрождениския смисъл да думата. 7. Тихомира Методиева Първата седмица на юли 2012 г. България гледа горящата Витоша по телевизията. Софиянци снимат с мобилните си телефони димящата, на няколко километра от домовете им, планина. Счетоводителката Тихомира Методиева, обаче заключва офиса и се качва в планината за да помага в гасенето на пожара. В следващите дни Тихмира се прибира вкъщи само за да сменя изгорелите си обувки. След потушаването на огнената стихия на Витоша, Тихомира участва в гасенето на още 6 планински пожара. Така тя се превърна в лицето на десетките безименни доброволци, отказващи да са просто наблюдатели на случващото се около тях.