ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Над тропическите региони от 80-те години на миналия век има озонова дупка, седем пъти по-голяма от аналогичното явление над Антарктика, твърди канадски изследовател. Статията му е публикувана в рецензираното списание AIP Advances.
Озонът (O3) е нестабилен газ, чиято молекула се състои от три кислородни атома. Образува се в резултат на въздействието на ултравиолетово лъчение върху обикновения O2. Полученото вещество абсорбира най-опасната част от ултравиолетовата радиация, осигурявайки, както се смята, съществуването на живот на Земята. Според една от версиите излизането на животните на сушата е станало възможно едва след образуването на озоновия слой.
Доказано е, че изтощаването на озоновия слой увеличава риска от рак на кожата и катаракта, отслабване на имунната система при хората. Освен това се отразява негативно на селското стопанство и различните екосистеми. През 1987 г. е приет Монреалският протокол, забраняващ производството на опасни вещества. Въпреки това концентрацията им в атмосферата е все още висока и заплахата от разрушаването на озоновия слой остава.
Най-известната озонова дупка е над Антарктида. Тя има сезонен характер, като достига максималния си размер от август до октомври и понякога се задържа през декември. От време на време се регистрира появата на дупка над Арктика (последният случай е през 2020 г.). Подобно явление над тропиците все още не е известно.
Проф. Цин-Бин Лу от Университета на Ватерло (Онтарио) смята, че основният фактор за образуването на озонразрушаващи вещества не е фотолизата, а галактическото лъчение – тоест не от най-близката до нас звезда, а от обекти в Дълбокия космос.
“Известно е, че колкото по-слаба е слънчевата радиация, толкова по-силно върху Земята влияе галактическата. Слънчевият цикъл продължава 11 години, а озоновите дупки са най-големи в моменти на особено слаба активност на нашата звезда“, отбеляза Лу.
“Тропиците съставляват половината от повърхността на планетата и са дом на около половината от световното население. Съществуването на тропическа озонова дупка е повод за сериозна глобална загриженост“, казва Лу.
Откритата от него област в долната стратосфера над тропиците съдържа 25% по-малко озон от обикновено. Дупката се намира между 30 градуса северна ширина и 30 градуса южна ширина – това са най-гъстонаселените райони на Китай, Индия, Африка. По дълбочина озоновата дупка е сравнима с антарктическата, а по площ я надвишава седем пъти. Както и при полярната дупка, озонът в центъра на тропическата дупка е с 80 процента под нормата. Освен това тропическата дупка не е сезонна, а целогодишна, казва изследователят, който е направил изводи въз основа на сателитни данни.
В прессъобщение на Американския институт по физика се отбелязва, че откриването на новата озонова дупка е изненада за колегите на Лу.
Появата ѝ противоречи на общоприетия фотохимичен модел, според който за разрушаването на озоновия слой допринася предимно фотолизата – в дадения случай става дума за разлагане на хлорфлуорвъглеводороди и освобождаване на свободни хлорни радикали, които разрушават озоновия слой, но фотохимичният модел не може да обясни защо най-малките озонови дупки са наблюдавани в годините на слънчевите максимуми (1991, 2002 и 2013 г.), докато най-големите, най-дълбоки и най-стабилни дупки са се появявали в годините на слънчевите минимуми (1987, 1998, 2008 и 2020 г.), отбелязва Лу.
