ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ще започна направо – безбожниците винаги са били безпомощни пред бесовете. Кризата на християнката ни цивилизация навлиза във фаталната си фаза. Както залповете на крайцера „Аврора“ са предизвестили края на историческото статукво в Русия, така и атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ предизвестиха началото на края на новия световен ред, появил се след падането на Берлинска стена. За какво става дума?
За това, че християнският свят и на Изток, и на Запад, е християнски само по навик, че религията ни тотално се разминава с поведението ни, което морално подронва устоите на изградената ни цивизизация и тя става безбожна. Цивилизацията ни отдавна остана без Бог, християнството ни отдавна живее без философията на Иисус, когото заменихме с лицемерно преклонение пред алчността и останалите шест смъртни гряха.
Една цивилизация, която се гради върху липсата на почтеност, скромност и човеколюбие, е обречена на саморазрушение или да бъде разбита от бесовете, които тя самата е допуснала и е отгледала в себе си. Така мъртвата плът става хранителна среда за онези процеси на гниене, които носи в себе си всеки жив организъм, но с които той, докато е жив, се справя блестящо. А когато мозъкът на дадена цивилизация започне да умира, това означава, че тя вече е умъртвена. Обикновено това става от по-нисша, от по-слабо развита в еволюционно отношение, но много агресивна система.
След края на Студената война, Западният свят вместо да тръгне по пътя на усъвършенстването на цивилизацията си, на демократичните си правила, той извърши вътрешен преврат – първо подмени индустрилания капитализъм с финансовия глобализъм, и второ, заприлича на своя голям враг – на Империята на Злото, с която се бори близо половин век. Развитите страни, между които има и примерни отличници, има и гамени рецедивисти, не си извадиха правилните умозаключения от атентатите срещу Кулите Близнаци, не се запитаха защо толкова ни мразят и удрят, с какво сме предизвикали тези озлобени хора, а вместо това тръгнаха да изнасят демокрация по свой образ и подобие. И започнаха нови световни войни между уж добрите, срещу уж и не толкова уж лошите. Със самолети и с ракети не може да се промени мисленото на другия, а от техния рев и вой не може да се чуе болката на ближния, докато убийствата им само дофанатизират близките им. Не знам Господ Бог някъде в Десетте си Божи заповеди да е казал: „Убий!“, „Убивай!“, „Унищожи!“. Но водещият на планената ни християнски свят го прави вече 25 години. Като започнем от Югославия, Сърбия, Косово, където западните християни изпробваха оръжията си, и продължим във войните в Ирак, Либия и Сирия. Докато източните християни не останаха по-назад в Чечня, в Грузия, Абхазия, Южна Осетия, Крим, Украйна...
Като вярващ човек имам право да критикувам само прилагането на своята религия. Бог ми дава право и да говоря срещу Него. Но аз предпочитам да мисля като християнин и като такъв виждам, че цивилизацията, към която се числим, няма нищо общо с моралните норми и ценности, с които се тупаме в гърдите.
Разбира се безбожието не ходи само по големите мутри на властта, нито само из мъртвите души на алчните за печалби и свръхпечалби зомбита. То броди из пустите душевни пространстна на малкия човек, който се е оставил в ръцете на демократичната демагогия и е безсилен да поиска нов политически ред. Например у нас възпроизводството на едни и същи политици става най-вече благодарение на изборната система. Все по-оскотяващият ни народец не може да намери сили да поиска от своите избранници да въведат поне задължително гласуване, след като няма средства за електронното такова. Ние, българите, само пищим срещу купуването на циганските гласове, но не може да се обединим и да заставим да бъде въведен задължителен образователен ценз. Било недомократично, сякаш демокрацията е Свещена крава и не трябва да се пипа дори и с пръст.
Така мислят и първите политици на ЕС, който започна да придобива вид и съдържание на Великия Съветки съюз. Но европейският елит не иска сам да стане инициатор на нужните промени в устройството и работата на Брюксел, а продължава да търпи огромна адмистрация, да си самораздава адски високи заплати и налага общи норми, които не винаги са в синхрон с националните особености на отделните държави.
Всички тези и други видими и невидиими процеси доведоха до разстрела на художниците карикатуристи, Бог да ги прости. Но няма как да им прости, защото те си признават, че не вярват в Него, че са атеисти. И като такива имали право да се шегуват с тъпаците, които вярват, че го има. Но когато се шегуваш или направо се гавриш с духовните устои на отделния човек или на група вярващи, и се кълнеш в Бога на демокрацията – в правото на Свободно слово и Свобода на печата, няма как да не противопоставиш радостта си от остроумната гавра срещу унижението и оскръблението на не дотам умния фанатик.
За всички ни е ясно, че мюсюлманството като най-млада религия изживява своето Средновековие, свои походи на полумесеца срещу неверниците, както са били някога Кръстоносните походи срещу същите. Нещо повече – тази млада религия няма да се размине и със своята Света инквизиция, защото езикът на омразата между сунити и шиити се продължава през диалога на автоматите и гранотометите в Сирия и Ирак, където Ислямска държава има за първи противник не САЩ или Запада, а на първо място това са Саудитска Арабия и Иран.
Къде сбъркахме и кой сбърка, кой? За съжаление какъвто и отговор да се даде, верен или приблизително верен, вече е все едно. Процесът на разпад води все по-надолу и по-надолу: нито циганите у нас ще се образоват в бъдещите 5-6 или 10 години, за да си намерят работа, нито арабите ще бъдат принудени от Запада да свалят оръжие и да престанат със своя джихат срещу неверниците. Не вярвам, че елитите на Европа и САЩ са способни да осъзнят своя цинизъм и вероломното си лицемерие. Обратно – те ще продължават да се държат като безбожници, а не като наследствени християни. Техният пример ще продължи да развращава духовно малкия човек, ще го прави по-подчинен на потребителския ваднализъм. И малкият човек ще продължи да живее на социални помощи и да мисли само за секс, алкохол и дрога. Няма да давам примери, има ги достатъчно и у нас, и в САЩ, и в Лондон, и в Париж. Те живеят в гета и са изоставени на своята капсулирана нецивилизованост, която до онзи ден в Париж намираше само изяви в обръщането на леки коли и битки с полицията. Но от днес насетне ще пука с калашниците и никой няма да може да ги спре. Защото те имат кауза, макар и фалшива, грозна, опасна за нас, докато ние живеем без Бог, без мисия, без кауза, без промисъл. С тази разлика, че остатъците от възпитанието ни не ни позволяват да убиваме. Дори атеисти, които пускат в обществото отрова за отровни змии. И бяха, за жалост, смъртоностно нахапани.
Инак Свободата на Словото е свято нещо. Но в свят, в който няма нищо свято не може да има нито свобода, нито истинска демокрация. А само озверели получовеци, безмозъчни люде, които се превръщат в людоеди.
