ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чудотворен саркофаг с мощи на двама овчари, набира все по-голяма популярност в сливенския край. Хората казват, че който си е провесил краката в саркофага с отсечените им глави, скоро е получил щастие и облекчение на болестите си.
Целебният гроб е кацнал нависоко в гората на южния склон на Стара планина, над село Чинтулово. Местните хора разказвта, че мястото е свещено. След като постоят седнали в подножието на саркофага, куци прохождат, слепи проглеждат, а болни оздравяват.
С годините около него се е заформил малък манастир, в който днес живее една монахиня. Обителта е наречена в чест на "Св. Илия", а месец преди храмовия празник на 20 юли там тече усилена подготовка по изографисване на стенописите.
Сливналий обаче разказват, че мястото е било почитано като чудотворно от край време. Смятано е за свещено не само от християните - точно тук първо е имало римско светилище, после дервишко теке и накрая православен храм.
Чудесата може би намират някакво метафизично обяснение в тукашните предания. Едно от тях гласи, че през 14-ти век двама братя овчари Илия и Димитър, родом от новозагорско село, били посечени точно тук от османците. С годините хората започнали да го почитат като великомъченици.
Житието
Според житието им двамата слугували при местен ага, който бил на поклонение в Мека. По-големия имал някакви необясними дарби и с помощта на Бог вършел невиждани чудеса. По това време жената на стопанина приготвила гюзлеми (турски банички) и се размечтала, ако може и съпругът й да ги опита, въпреки че бил много далеч от нея. Илия, казал, че ще направи така, че беят да получи ястието от жена си. Така, само за ден, по напълно необясним начин агата получил гюзлемите от жена си. С каква сила аргатинът Илия сторил това историята мълчи.
Чудото обаче дотолкова впечатлило поробителите, че те били убедени, че той е човек на Аллах. Когато господарят се прибрал всички настояли двамата братя веднага да сменят вярата си. Те отказали. За назидание главите им били отсечени. Възрастните хора разказват, че те лежат днес под земите на манастира в специален гроб. В началото там започнали да идват българи-християни и мирни турци, които почитали мъчениците като светии, закрилници и застъпници пред Бог.
Ритуал
Край саркофага има специален отвор, където хората поставят краката си, седнали на възглавнички, когато се молят за изцеление. Някои дори нощуват до саркофага. Не една и две са истинските истории, доказващи чудото, споделят селяните. Местните още разказват за Стойко от близкото с. Мечкарево, който 18-годишен бил докаран в манастира с волска кола, защото не можел да ходи. Преспал една нощ на свещения гроб и на другия ден си тръгнал пеша. „Живя до 84 г. и никога повече не се оплака от болки в краката“, разказват хора от храма.
С годините изографисаните Илия и Димитър са наречени от народа Чинтуловските чудотворци.
