ОТ ПРОТЕСТА ДО НЗОК: Филип Буков, когато говориш от името на гнева, не може без обяснение да говориш от името на системата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През декември 2025 г. актьорът Филип Буков излезе от удобната зона на сцената и екрана и застана на площада. Не като артист, а като гражданин. С реч, насочена срещу държавния бюджет, корупционните практики и разпадането на общественото доверие. С думи за обезверените млади хора и усещането, че институциите са се отдалечили от онези, които ги финансират.
Тези думи бяха чути. Защото звучаха искрено. И защото идваха от лице, което не е професионален политик, а публична фигура с влияние и аудитория.
Дни по късно Буков направи още едно публично изявление - този път от личните си профили в социалните мрежи. Във видеообръщение той заяви, че е имал предложение да бъде "купен" - да получи финансов стимул, за да редуцира гражданската си активност и публичния си тон. Твърдение сериозно, тревожно и показателно за механизмите, с които системата често се опитва да неутрализира неудобните гласове.
Обществото прие тези думи с доверие. Те се вписваха логично в познатия български контекст на задкулисие, натиск и морална ерозия.
И тогава дойде следващият кадър.
Филип Буков се появи в национален ефир като рекламно лице на Националната здравноосигурителна каса - институция, финансирана изцяло с публични средства. От екрана прозвуча уверението, че НЗОК "наистина е чула гласа на пациента".
Тук не става дума за договори, законосъобразност или право на труд. Става дума за символика.
НЗОК не е търговска марка. Не е частен субект, който търси популярно лице за пазарно присъствие. Тя е държавен орган в страна, в която хиляди хора продължават да събират средства за лечение чрез дарителски кампании, капачки и SMS и. В страна, в която пациентът по често чака, отколкото е "чут".
Именно затова внезапната трансформация - от глас на протеста към лице на институцията - поражда повече въпроси, отколкото отговори.
Не защото е незаконна. А защото е морално неубедителна.
Когато публична фигура заяви, че върху нея е упражняван финансов натиск да замълчи, а малко по-късно застане в услуга на държавна институция срещу възнаграждение, обществото има право да се усъмни. Не в намеренията, а в посланието.
Протестът не е епизод.
Гражданската позиция не е временна роля.
Доверието не се включва и изключва според ангажимента.
Точно в това противоречие се ражда разочарованието 0 не от участието в реклама, а от усещането за подмяна. Защото когато говориш от името на гнева, не можеш без обяснение да говориш от името на системата.
И накрая остава онзи прост, болезнен въпрос, който не се нуждае от риторика:
Ако институциите наистина бяха чули гласа на пациента, щеше ли България още да събира капачки, за да спасява деца?
От фейсбука на писателя Веселин Стаменов
