ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ! Теодор Салпаров с равносметка за родния волейбол, тима и... семейството
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Либерото на мъжкия национален отбор по волейбол на България Теодор Салпаров направи равносметка на участието на тима ни на Световното първенство, на което България е съдомакин с Италия и на окето отборът завърши на деветото място. Салпаров говори пред сутрешния блок на БТВ и за бъдещето си в тима, за семейния живот и живота в България изобщо.
„На Световното първенство имахме много липсващи – коментира представянето на тима Салпаров. - Големите тимове имат по 14 равностойни състезатели и на такъв дълъг турнир разчитат на всички. Ние имахме 8 -9 състезатели, които изнесоха турнира. Заради толкова отсъстващи сме си говорили с останалите момчета от тима, че едно класирането в „Топ 6“ би било равносилно на медал. За съжаление обаче не се получи“.
Според Салпаров, треньорът на тима Пламен Константинов е направил най-доброто за него, за да може отборът да е на ниво.
„Кусури могат да се намерят на всеки треньор и никога не сме били щастливи с който и да е треньор – коментира Салпаров. - Нямам идея дали договорът на Константинов ще бъде продължен. Федерацията ще решава. Пламен ще направи отчет пред тях какво се е получило и какво – не. На базата на това ще се решава дали ще остане или ще се търси нов треньор – чужденец или българин. Ако ще има нов треньор, бих избрал такъв, който би дал нужната класа на тима. Един от тях е спряганият Ники Желязков. Хубаво е да е българин, но имаме опит и с чужденци и то не лош. Със Силвано Пранди имхме големи успехи и може би играхме най-грамотния волейбол с него. Има и кадърни български треньори“.
Теодор Салпаров говори и за бъдещето си в националния тим.
„Мисля над бъдещето си – заяви той. - Казах, че това е последното ми Световно първенство. Следващото е след четири години и ако съм реалист, трудно бих играл на следващо Световно първенство на 40 години. Иначе ми идва отвътре. Горя в играта. Аз съм човек, който обича позитивните работи. Горя във всеки мач. Това е нещо, което ми помага да давам максимума от себе си и това зарежда и моите колеги. Обичам да разказвам вицове. Спортистите обикновено бълват от простотии, така че е нормално“.
Либерото на националния отбор разкри и какво съветва по-младите си колеги.
„Казвал съм на младите, че всичко се постига с много труд, себераздаване и жертви – каза Салпаров. - Не става само с активност в социалните мрежи и обикаляне по заведения. Не трябва да се успокояваш от успехите“.
Волейболистът огвори и за жертвите, които е трябвало да направи в името на спорта.
„Жертвата ми е, че семейството ми не ме вижда често – призна Салпаров. - На практика осакатяваме организма си. Имам пет операции на двете колена. На световното играх дори на инжекции за да не усещам болки. Няма как обаче на Световно да се скатаваш.Изпускаш много от живота, защото си затворен в една хотелска стая през повечето време и въпреки че съм обикалял света, не съм видял почти нищо. Иска ми се, например, да отида на Божи гроб, да имам някои страхотни изживявания, които съм пропуснал. Но истината е, че на мен още ми се играе. С годините все повече ми се иска да играя. Наслаждавам се все повече на това. Опита дава и удоволствие. Вярващ човек съм и вярвам, че ние сме в ада, а рая е там горе. Защото сме лоши хора. Само като отида до магазина и се чуват едни псувни. Народът не е щастлив, защото се бори за оцеляване. Семейства хранят по две-три деца с по 500 лв.
Като дете родителите ми са ме оставяли до 03:00 часа през ноща да играя футбол навън без да се притесняват. Те отиват при съседите и не заключват. Сега няма как да станат такива неща. Някой ще отвлече детето ми, всеки идиот ще го насили. Страшно е.
Надявам се да бъда един добър баща и родител за двамата ми сина. Да направя децата си пълноценни и добри хора. По-големият спортува. Волейболист е. Тове е вътрешно удовлетворение за мен. Това ще му даде дисциплина и много ме радва. Той сам си поиска. Не съм го бутал умишлено, защото фамилията, по принцип тежи. Знам, че спорта ще му даде много дисциплина. Няма да е непрекъкснато пред компютъра. Ще свикне да работи в колектив. Ще контактува правилно с хора. Бебето още е нещо съвсем прясно. Сега пердимно спи. Сега напоследък по-малко помагам на Ралица и тя носи тежеста покрай Максим. Когато роди бях плътно до нея. След това с лагерите нямаше как да й помагам. Във всеки един момент правя всичко възможно да съм с нея. Имам един прекрасен човек до мен в лицето на Ралица. Оценявам какво имам до себе си.
Мога да пожелая на всяко едно семейство да е така щастливо и обединено като нашето“.
