ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скука, куха претенциозна реч на президента Плевнелиев, който се опитва да играе роля на нацонален водач в трудни времена, безличен състав на кабинета, фалшиви коментари на дежурните коментатори,изпълнени с клишета от тоталитарно време - това бе дългоочакваното събитие, което според замисъла на сценаристите трябваше да бъде апотеоз на едногодишната титанична битка на гражданството срещу олигархията и задкулисието.
Още в избора на премиер се вижда колко постно е тяхното въображение, по подобие на телевизионния им сериал. За своя най-добра находка те считат очевидно изборът за премиер на Георги Близнашки, професор по конституционно право,бивш червен депутат, изминал задължителния път на ренегата- обида,че е пренебрегнат от своите, преминаване на другата страна, демонстративна активност при противника. С неговия избор се преследват няколко цели - начело на кабинета е изявен участник в протестите, при това не от сините редици, отговаря се адекватно на избора на Орешарски /бивш зам.председател на СДС/ за премиер на левоцентристското правителство, подмамват се ламтящите за власт кариеристи от АБВ - ще има и за вас, продължавайте!
Само че какво общо има това с първостепенната, ако не и единствена задача на служебния кабинет-да подготви и проведе честни избори? И покрай това-да движи всекидневните задачи на един кабинет-нещо като счетоводство и деловодство в една корпорация, което си гледа работата, независимо кой управлява. Вместо това на служебния кабинет бяха възложени от президента такива задачи, като че ли това е екип по посрещането на следващото правителство, каквото си го представя Плевнелиев. Даже служебният кабинет трябвало да се заеме с провеждането на дълбоки реформи, за което то „няма нито пълномощията, нито времето и силите дори”. Но още от първите заявени намерения на повечето министри лъха желание за реваншизъм, за прочистване,за компромати и скандали във вреда на досегашното управление.Впрочем именно към това ги призова и президентът.
Всичко това ни е до болка познато от предишни смени в управлението.То не би ни довело до нищо добро.И ако говорим, че мечтите на протеста са се увенчали с успех, то не се вижда онова обновление,обединение,порив и подем за постигане на някои национални цели. Всичко е дребнаво, жалко и бездарно. Хората няма в какво да повярват. Това ще си проличи и на изборите. Добрече Радан Кънев показа чест и достойнство и ни върна вярата,че има политици, които не се продават за едно топло местенце.
Но най-тъжното от всичко е, че след една година протести това, което бе постигнато, е укрепване позициите на задкулисието в лицето на Дeлян Пеевски и ДПС в комбинация с авторитарния чалгаджийски герой Бойко Борисов. Не се съмнявам, че моите приятели от либералните кръгове си дават сметка, колко далече е това от идеята им за демократично дясно управление, но защо отново повтарят опита от предишното управление на Борисов, когато внедрените от тях хора в кабинета постепенно отпаднаха, а сините в парламента бяха изолирани?Допускат ли, че този път Борисов ще се остави да го водят други, а той само да се радва на властта? Това е абсурдно, да не казвам по-тежка дума. Иначе те никога няма да признаят, че падането на кабинета Орешарски не е в резултат на отдавна угасналите протестни действия, а от задкулисното разбирателство с ДПС и Делян Пеевски и последвалата криза в отношенията между двете управляващи партии.Какво празнуват тогава протестиращите?
Първата цел на новото задкулисие бе постигната-свалено бе правителството на Пламен Орешарски.
Втората цел-обезглавяване и разбиване на БСП с помощта на АБВ е в ход.Станишев вече не е председател.Колкото и да му е неприятно, но това не стана само по негова воля.Цялата пропагандна машина на десницата бе съсредоточена върху дискредитацията на Сергей Станишев. Неколцината от АБВ, които могат да говорят, обикаляха от сутрин до вечер телевизионните студия да говорят не за собствената си издънка, а за БСП и Ставнишев. Забравени бяха всякакви журналистически стандарти и принципи-никога нашата журналистика не е участвала така хомогенно в една кампания. Много усилия, много пари бяха хвърлени.
Третата цел- разбиването и лишаването от средства на партията на Бареков „България без цензура“ като възможен конкурент на ДПС за балансьор в бъдещия парламент, се реализира в момента с променлив успех.Тук интересите на ГЕРБ и на либералите зад президента се обединиха с личните на Пеевски и партийните на ДПС. Става дума за почти успелият опит за разбиване на КТБ. Да, КТБ не хвърля сянка върху ДПС, но ДПС хвърля сянка върху КТБ. Тук в тяхна услуга бяха и важни институции като прокуратурата в лицето на главния прокурор Цацаров, управата на БНБ в лицето на главния управител Иван Искров, отделни членове на кабинета под влияние на ДПС, в това число министърът на финансите Чобанов и дори премиерът Орешарски, а също така и добре известните медии. Бареков изпадна в нокдаун, банката стои затворена като паметник на българската политическа злоба, вложителите са отчаяни, хиляди хора са без заплати, цялата финансова криза изглежда назад, но не е сигурно какво ще се случи,когато се вземе решението за съдбата на КТБ. За този ли триумф на задкулисието празнуват протестиращите?
Внезапно пострадалият Вежди се кани да поведе народа срещу „мръсниците“, които съсипаха банката,където са и неговите пари. Дава ли си сметка Вежди срещу кого точно ще поведе народа? Ще му стигне ли смелостта да се изправи срещу новите ортаци?
Каква ще е следващата цел?Сигурен съм, че една от целите, не знам под кой номер, е разбиването на Реформаторския блок и подчиняването му на харизматичния байганьовец Бойко Борисов. Ще видите.
