ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поради шума и лошия въздух в София се решихме на промяна и се озовахме в Ръжево Конаре, Пловдивско, на десетина км от летището в Граф Игнатиево. От това летище рано сутрин излитат с оглушителен рев довйки самолети в източна посока. След обед започват пак с рев да се прибират – та чак до полунощ! Не може да се почива нито след обед, нито след 22 ч. Старците политикани в кафенето разсъждават: „Не са наши, те са „натовци”, ние толкова аероплани нямаме!”. Така че тишина и тук липсва!
За свежия сънуван въздух също се измамихме, тъй като, макар че е било сред богатите села, това няма изградена канализация – в почти всеки двор се намира помийна яма, па и външен клозет, от които в горещините похлупак от „аромати” натиска къщите.
Дадохме си небето на тези летящи и ревящи гости, но те май не се съобразяват с навиците и бита на гостоприемния българин...
А за чистия въздух явно ще почакаме да израснат новите гори на мястото на пустинните сечища – след 40-50 години! Или както гласи народната мъдрост – набучихме се „От трън, та на глог”.
Проф. Стефан Брезински
