От 12 години избирателят пълни парламента с популисти

Капацитет за реформи има само в ДСБ, казва бившият премиер на България

Иван Костов е бивш премиер на България в правителството на ОДС (1997 – 2001 г.). В момента е депутат и съпредседател на парламентарната група на Синята коалиция. Лидер е и на партията «Демократи за силна България».  Разговаряме с него в кулоарите на Народното събрание по темите от актуалната политическа обстановка.  -   Г-н Костов, имате ли информация докога ще действа този парламент? -   Най-късно до 15 март, защото след това започват да текат срокове. Има един задължителен 55-дневен срок, в който задължително не трябва да има Народно събрание. В тези две седмици – няколкото работни дни, които остават, може примерно да се смени съставът на Комисията за защита на потребителите. Внасям предложение за това. -   Но такива прибързани решения не отиват ли вече в сферата на популизма? Как за толкова кратко време Народното събрание ще може да излъчи нова комисия, която да е компетентна? -   Парламентът е винаги готов да я излъчи. Въпросът е как той ще отрази исканията на протестиращите, за да влязат мотивирани хора да защитават интересите на потребителите, а не партийни партизани, които са готови да отидат там само за едната заплата. Това е по-сериозният въпрос. Иначе сте прав, че две седмици е кратък срок и е рисковано. Всичко това можеше да бъде решено, ако имаше още един месец. Но и следващото Народно събрание да го направи, пак ще е добре. Гледам и с идеята за приемственост. Ако следващото НС не подеме тази защита на потребителите от злоупотребите на монополистите, тогава февруарската революция ще стане октомврийска. -   В смисъл? -   В смисъл, че в Русия първо избухва февруарска революция и като не се решават проблемите избухва октомврийска, която помита целия режим. Много е възможно, ако следващото НС отново си запуши ушите за исканията на хората, да има следващо сваляне на управляващите и на НС и изгонване от властта. -   Протестите обаче като че ли започнаха да спихват... -   Което е естествено. Защо? Имаше протестиращи, които мислеха, че ГЕРБ може да даде отговор на нещата, но ГЕРБ върна мандата и те се демотивираха. Има хора, които мислят, че БСП може да даде отговор на техните искания, но БСП също върна мандата. ДПС не протестират, но това са все демотивиращи послания за протестиращите. Освен това те виждат, че политическата класа вместо да им реши въпросите, вместо да намали със сигурност натиска на злоупотребите на монополистите, бърза да им даде избори. ГЕРБ и БСП бързат, за да не може протестиращите да направят своя партия. Реално погледнато, няма и срещу кого да се протестира. Единственият, който остана, е президентът, който сега носи цялата отговорност. Но аз не съветвам да се протестира срещу него, защото той трябва да назначи служебно правителство, а не да управлява страната. -   Но в тази държава няма нито един осъден политик, затова хората са недоволни. Как ще се промени системата? Тези протести реално нищо не постигнаха. Хората не Ви обичат и Вас, г-н Костов? -   Може ли да не генерализирате, защото това не е вярно. -   Имате нисък рейтинг. -   Според сведения на Министерство на вътрешните работи в деня на най-големия протест са протестирали 73 000 души, което е определено по международна методика. А знаете ли колко са гласували за това аз да бъда в Народното събрание - 300 000 граждани. Може и да има една част от хората, които да не ме обичат и които да са със силно чуващи се гласове. Може да има хора, които да не обичат Борисов, да не обичат Станишев, но има други, които ще ги изберат в Народното събрание. Така че това не е аргумент по никакъв начин. „Хората не ви обичат” е анархистичен аргумент. Аргумент на екстремисти - „Я се махайте всичките оттам, бе!” Какво означава това? Кой да дойде? Някой, който да няма доверие? Да дойдат хората, които са само със злоба ли тук? Как ще управляват страната само с ненавистта си, без да имат доверие зад тях? В тази зала (на Народното събрание – б.а.) се влиза само защото имаш доверие на определени хора, които те крепят и искат да те видят там. За мен службата на тези хора е от първостепенно значение. Първо аз трябва да бъда верен на тях, а не на национал-комунистите, които искат реставрация на комунизма, да свалят електромери, да не си плащат сметките и прочее. Това е многопартийната демокрация. А тези пък, които са против цялата многопартийна демокрация, какво точно искат? Самата олигархия ли да дойде на власт? Или някой Путин, ама червен. Няма много възможности за изграждане на политическа система. Тя е или европейска демократична, което значи многопартийна, или е олигархична и дирижирана демокрация от т. нар. московски тип. Няма друго. -   Каква е прогнозата Ви за България за следващите 5-10 години? Нещата отиват на все по-зле. Управляват ни все по-некомпетентни хора. -   Защото все по-некомпетентни хора се избират. Народът кого избра да управлява след 2001 г? Човек по професия цар, без образование, без да е вещ, в която и да е сфера. Кого избра след това? Специалист по военни униформи на Съветската армия, без трудов стаж, без нищо. След това избра пожарникар. Какво да се получи в края? А кого избра Италия да я изведе от кризата? Професионалист – икономист, професор, авторитетен човек – Марио Монти. -   Да, но сега изборите там казаха друго. -   Изборите знаете ли какво казват – че всеки, който прави реформи, е ненавиждан. Защото хората не виждат резултата от реформите, не виждат постигнатото – че е спасил Италия от криза, а виждат усилията, които е трябвало да плати Италия, за да излезе от кризата. Хората помнят не постигнатото, а това, което са пожертвали. Затова и никой реформатор никъде не е обичан. Никъде в света. Затова популистите, с които пълни Народното събрание българският избирател от 12 години насам, не са в състояние да направят каквито и да е реални стъпки да се подобри положението на хората. Това е причината. -   Това е безизходица. Как да се променят нагласите на хората тогава? Четвъртата власт ли е виновна? -   Аз не искам да говоря за вина. Хората сега трябва да отсеят зърното от плявата. Да разберат кое е истинско и кое е фалшиво. Докъде могат да ги заведат популистите и докъде – реални реформатори. И аз в този момент съм един от хората, с екипа си, който е вадил България от криза два пъти. Не я е вкарвал, а я е вадил. Това искам да кажа. Това никой не може да каже, че не е вярно, включително и тези, които дълбоко ме ненавиждат, заради това, че съм ги извадил от две кризи. -   Това го казвате от 12 години, но доверието ви постоянно пада. -   Да, защото не разбираха какво говоря, като говорих за криза. Затова вече и новите поколения ме разбират какво имам предвид, включително и такива като Вас. Защото едно е на собствен опит да попаднеш в криза, да не можеш да си платиш сметките, които са по-големи от заплатата ти, друго е да слушаш градски легенди за това, какво се е случило през 1996 г., да не говорим за през 1990 г. Сега, който не го разбира, това е човек, който не може да отсее зърното от плявата. И знаете ли защо социолозите, близки до БСП, започнаха да говорят за програмно правителство след изборите и питат дали ДСБ би участвало в него – в някакво тяхно правителство на Отечествения фронт? Отговорът е много прост – защото те знаят, че капацитет за реформи има много малка част от българското политическо представителство. Този капацитет е при нас, той не е пръснат много по партиите, така че заради това се озъртат. И ме питат – а Вие евентуално бихте ли споделили отговорността, защото разбират за какво става въпрос. -   Каква ще е ролята на ДСБ и „Единство” тогава? -   Ние сме тези, които не искат България да бъде върната назад, да не бъде отклонена от европейския път, да не бъде хвърлена в национал-комунистически експерименти, защото това би било ужасяващо. Ето го новото лице на комунизма – национал-социализъм, шестващ по улиците, без нито един лозунг срещу Москва, без нито един лозунг срещу „Газпром”, със силни лозунги обаче срещу българските политици, които са гласували за край на проекта „Белене”. Нашата основна роля е да спрем тях (сочи към групата на „Атака” – б.а.). И второ – ние ще бъдем тези, които ще търсим активно национален консенсус, за да бъде започната битката с монополите и да бъдат защитени хората. Иначе в условия на криза българската икономика ще продължи да умира и да потъва в сивотата. -   Няма ли опасност обаче протестите да влеят енергия и електорат именно в партия „Атака”, за която Вие говорите? От МБМД казаха, че рейтингът им се е вдигнал три пъти покрай тези събития. -   Ще видим на изборите, но разбира се, че има такава опасност. Това обаче е опасност от национал-социализъм и национал-комунизъм. Какви са им решенията за излизане от кризата? -   Популистични са – да копаем за злато, да не даваме концесии... -   Е, това ли ще спаси България? Това е смешно. И ще национализираме ЕРП-тата, и няма да връщаме парите на „Париба” и на банките. След това и да запалим парите на БНБ на пл. Александър Батенберг. Това е игра, но това е видяно от моето поколение в Камбоджа – тогава така се казваше страната. Имаше двама диктатори – Пол Пот и Енк Сари. Нападнаха банките в една криза, изгориха парите, убиха след това 1,5 млн. души. Този път води наникъде. -   Защо казвате, че няма време да се обедините с „Единство” в обща партия преди изборите? -   Защото се иска съгласие. Това, което улицата не знае за политиката, е, че е необходимо много сериозно съгласие хората да вървят заедно, да излъчат заедно ръководни органи, вътрешните си правила, устава, да го спазват доброволно, защото са движени от едни и същи ценности и споделят едни и същи принципи. Не е проста работа. Това не се търкаля по градинките и по улиците. Това изисква време, сближаване, органите да се съберат. Иска огромна воля да се разпуснат, за да се слеят. Изобщо иска много неща. -   Зависи ли обединението ви от това дали ще успеете да влезете в парламента? -   Нашата коалиция ще влезе със сигурност в парламента, абсолютно е сигурно. Това го отричат вече много малко, много скъпо платени хора сред социолозите. Останалите са наясно и не говорят такива неща. -   Има ли вътрешно противопоставяне в партията за закриване на ДСБ и за създаване на новата обединяваща партия? -   Разбира се, че има. У всеки човек има инстинкт да пази това, което е създал. Това са трудни решения, не е проста работа.