Оценката на Moody’s за кабинета на Борисов: Най-добрият кредитен рейтинг в историята на България! Ето какво означава

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Вчера Moody’s повиши кредитния рейтинг на България до Baa1 със стабилна перспектива. Рейтингът е най-добрият в историята на България и отразява подобрения институционален капацитет на държавата след влизането ни в ERM2, големите фискални резерви и традиционно ниската ни зависимост от чуждестранни валути и дълг.

Оценките и квалификациите са добро нещо, но със сигурност мнозинството български граждани не виждат особена полза от тях, ако си останат само на думи. Особено по време на икономическа криза, когато доходите в частния сектор са замразени, нови инвестиции почти не се правят, а перспективите за кариерен и бизнес растеж са влошени.

Затова от ПИК представяме конкретните ползи от всяко повишаване на рейтинга на България:

1. България ще плаща по-ниски лихви по държавния си дълг, спестявайки стотици милиони левове. Кредитният рейтинг е оценка на кредитния риск на един длъжник, де факто предсказваща вероятността длъжникът да (не) си върне дълга.

Икономиката, доброто управление, реформите са причини за оформянето на кредитния рейтинг, но не и предмет на директно оценяване. Ето защо и най-директният ефект от подобряването на кредитния рейтинг е увеличаване на търсенето на български държавни ценни книжа (т.е. дълг), защото вероятността той да бъде изплатен е по-висока (т.е. вероятността България да фалира е по-ниска).
Правилата на дълговия пазар са такива, че когато повече инвеститори искат да си купят държавен дълг, стойността на държавния дълг като актив се повишава, а лихвата по него се понижава. Тоест, колкото по-добър е рейтингът, толкова по-ниски са лихвите по българския държавен дълг и толкова по-малко пари ще вадим от бюджета и нашите данъци да ги изплащаме.

2. По-високата стойност на държавните ценни книжа укрепва българските банки и пенсионни фондове, което означава по-ниски лихви по кредитите и по-високи пенсии в бъдеще. Както казахме по-горе, когато кредитният рейтинг се повишава, стойността на българските държавни ценни книжа се повишава също. Следователно, бизнесите, които са инвестирали в тях отчитат повишаване на активите си – това традиционно са банките и пенсионните фондове. А когато техните финансови баланси се укрепват и заздравяват, възможностите им да кредитират повече и на по-ниски лихви и да изплащат по-високи пенсии в средносрочен и дългосрочен план също се подобряват.

3. Възможностите за публична подкрепа за стратегически инвеститори се подобряват. Въпреки че България не успя да привлече гигантските инвестиции като завода на Volkswagen и регионалния дейта център на Microsoft, възможности за привличане на такива стратегически инвеститори винаги ще има. За добро или лошо, обаче те изискват все по-често инвестициите им в дълготрайни материални активи да бъдат щедро подкрепени с държавна помощ. Тази практика на международните бизнес гиганти може да е неморална (т.к. те реално нямат нужда от помощ), но е тяхно право, хитрост и защитава интереса на акционерите им. Когато една държава влезе в надпревара за подобна многомилиардна частна инвестиция и започне подготовка да „развърже кесията“, по-добрият кредитен рейтинг и помага да набави бързо нужните извънредни средства за такава публична помощ. И инвеститорите го знаят, тъй като обещанията са едно, но реалните възможности са друго.

4. Количеството държавна подкрепа за хората и бизнеса по време на криза се повишава, а цената й се понижава. Традиционният икономически принцип за благоразумно държавно управление е правителствата в добрите години да спестяват и връщат заемите, а в лошите да вземат нови заеми и да стимулират икономиката. По-добрият кредитен рейтинг увеличава тавана на заемите, които едно правителство може да вземе по време на криза и понижава лихвите им. Следователно, днес по време на криза ще могат да се вземат повече и по-евтини заеми, за да стимулираме икономиката и ще ни бъде по-лесно и по-евтино да ги изплатим, когато рецесията свърши.

5. Отваря се възможност да вземем нови евтини заеми, с които да погасим изцяло стари скъпи заеми. Друг принцип на разумното управление на държавните финанси е когато кредитният рейтинг се повишава и международните финансови пазари го позволяват, правителството е добре да вземе нови евтини заеми с ниски лихви и с тях изцяло да погаси стари и по-скъпи заеми, по които иначе би трябвало да изплащаме скъпи лихви с години напред. По този начин държавният дълг не се увеличава, тъй като с един заем погасяваме друг заем, но намаляваме бюджетните си разходи за изплащане на лихви.

Това са накратко петте основни ползи, които всеки българин получава при повишаването на кредитния рейтинг. Думите в него, оценките, преценките и доверието са чудесни неща, но те имат и конкретно отражение върху нашите доходи, данъци и възможностите ни да привличаме инвестиции и да преминаваме по-леко и по-бързо през икономически кризи като днешната.

Накрая трябва да споменем и че честата смяна на правителства е основен фактор за по-бавното подобрение или дори влошаване на кредитния рейтинг. Внезапните оставки и невъзможността на кредитните агенции да дадат съвет на инвеститорите в държавен дълг какви финансови политики ще прилагат следващите правителства (т.к. един държавен дълг е с 10, 20 и дори 30 години срок) карат даващите рейтинги да повишават т.н. политически риск.

Този риск отразява възможността в хаоса на изненадващите избори да дойдат некадърни финансови министри или популисти, които да обявят „държавен фалит“ и България да не върне взетите си заеми. Което на пръв поглед може и да звучи добре (един вид да откраднем няколко милиарда от чужденците), но в дългосрочне план води до ампутация на България от международните финансови пазари, черен печат за българските банки в чужбина, срив на финансовите активи на банките и пенсионните ни фондове, обезценяване на местната валута и други катастрофални последици, които по-възрастните българи добре помнят от времената на правителствата на БСП през 1990-те.