За да си актьор, макар и посредствен, трябва да си по-паметлив от гугутка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Зам.-директорът на Сатиричния театър – актьорът Васил Банов, отново разпалва из медиите скандала с напусналия трупата Павел Поппандов. Една от причините любимецът на публиката да се отлъчи от смешната трупа, е забраната за пушене в сградата на театъра, за което стриктно следи админситративният директор Банов. Сега, дори вън от театъра, когато пали цигара, Поппандов пак се криел като ученик от страх да не го види Банов.
- Г-н Поппандов, от месец сте кандидат-пенсионер, как се чувствате?
- Тръпна в очакване на голямата пенсия. Единственото, което не ми дава мира, е, че си „откраднах документите“ (в което го обвиниха шефът на Сатирата Калин Сърменов и заместникът му Васил Банов) и не се пенсионирах миналата година, та сега да получа увеличение от 2,2 на сто. Което при очертаващата ми се пенсия са си направо 6 лева или половин кило сирене. Иначе всичко ми е наред.
Най-радостното е, че от 5 април „Детектор на лъжата“ ще се играе на сцената на „Сълза и смях“, но вече под егидата на Народния театър.
Но има още нещо, което поддържа доброто ми настроение. Четох съдържателното интервю на зам.-директора на Сатирата Васил Банов и силно се впечатлих от задълбочения му анализ на българския театър по социалистическо време. Нещо повече – много мило ми стана, като ми припомни, че за 7 години съм изиграл над 500 представления само на спектакъла „Трендафил Акациев“. Е това се казва истински колега.
- Но Банов ви зачеркна, като каза, че сте „бил“ знаков артист – но някога?
- Не му се сърдя. Прав е другарят Банов. Защото той като истински антикомунист ми прави градивна критика. Каква завидна смелост се иска да отидеш на 11 ноември 1989 г. и да си върнеш партийната книжка. Да зачеркнеш 25 години от безсмисления си живот при социализма. Е, вярно, че столетницата пази още архивите си и там е и молбата за членство на антикомуниста Банов. За да бъдеш актьор, макар и посредствен, е нужно паметта ти да е малко по-добра отколкото на една гугутка. Другарят Банов вероятно е забравил, че беше зет на члена на ЦК на БКП, министър на вътрешните работи Дико Диков. Благодарение на който получи софийско жителство, апартамент, и назначение в столичен театър. Но аз не съм злопаметен и му прощавам фликфлаците в неговото черно-бяло живуркане. Казвам го ясно и кратко, понеже той трудно помни. Иначе, ако пак се разгорещи и ме спомене някъде с добро, ще го охладя със случки от настоящия му живот. А и децата знаят, че стане ли по-хладно, мухите умират.
- Шефът на Сатирата Калин Сърменов-Милото ви обвини, че сте мързеливец. В колко спектакъла играете?
- В три. И почвам репетиции в една прекрасна пиеса - „Балът на пожарникарите“, написана по сценария на Милош Форман. Режисьор е Николай Гундеров. Любопитно е читателите да знаят, че той се завърна преди няколко дни от Русия, където е имал разговор с автора на „Детектор на лъжата“ Василий Сигарев. Той е останал приятно изненадан, като е научил, че пиесата му се играе седми сезон.
- А имали ли сте покани за някои от българските сериали – защо не ви виждаме на малкия екран?
- За да приема подобна покана, трябва да са спазени две условия – сценарият да е добър и да имам доверие на режисьора. Иначе жълтите стотинки, с които се заплащат подобни участия, остават на заден план, защото аз ще получа вероятно „висока“ пенсия.
