ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ситуацията със свлачищата, които са над 1850 на територията на страната, е много критична и сериозна. През последните седмици и месеци се проявиха нови и се активизираха съществуващи.
Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова във Варна днес, съобщиха от ресорното ведомство. Тя обясни, че най-засегнати от тези процеси са Дунавското и Черноморското крайбрежие, като критичните места във Варненския регион са местността Фиш-фиш, пътят за Албена и Балчик и местността, Кабакум. Тя съобщи, че размерът на необходимите за укрепването им средства е огромен, но в момента е важно задачите да бъдат приоритизирани така, че да не се позволи откъсване на дадено пътно направление. Павлова информира, че това е причината за предложеното драстично затягане на режима на предварителните съгласувателни разрешения за строителство в свлачищни райони.
Изключенията трябва не само да са редки, но преди всичко да предвиждат укрепване на брега, дълъг мониторинг и чак тогава строителство, заяви тя. Предвиждаме също да забраним изграждането на водопроводни и канализационни системи там, където има свлачище и не би трябвало да има сгради. Освен кардинални мерки, предвиждаме и реформиране на процеса по наблюдение на свлачищата, каза още тя. Министърът припомни, че финансовите инструменти, на които страната ни разчита за справяне с проблема със свлачищата, са три.
Единият е през бюджета по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, годишният бюджет на която е 70 млн. лв. С тези средства ще разчитаме да направим аварийно укрепване, каза Лиляна Павлова. Вторият е европейското финансиране. 40 млн. лв. са предвидени в Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.", по която ще кандидатстваме и приоритизираме проектите. Бенефициенти са както министерството, така и Агенция "Пътна инфраструктура" и общините. Регионалният министър информира, че на 6 април изтича срокът, в който трябва да бъдат подадени реалните проекти по първата одобрена апликационна форма от Фонд "Солидарност" – третият финансов източник за преодоляване последиците от свлачищните процеси.
Очакваме Варна да подаде проекта за охранителния канал в кв. Аспарухово, за да може да бъде разгледан и през май месец да се проведат процедурите, след което да започнат дейностите по изграждането му, допълни тя. В отговор на въпрос Лиляна Павлова съобщи, че вече е в ход строителството на яз. "Пловдивци" в района на Смолян и процедурите за избор на изпълнители на изграждането на яз. "Луда Яна" край Панагюрище и за ремонта на пернишкия яз. "Студена". 317 са вече сградите, които имат сключени договори с Българската банка за развитие по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Заявленията са над 500, коементира регионалният министър приоритетната си тема за санирането на сгради .
Вход са и тръжни процедури за избор на изпълнители. През лятото очакваме да има обекти с направено техническо и енергийно обследване, а през есента да има реални дейности по сградите, обясни Павлова. Според нея два са най-често срещаните проблеми пред общините и собствениците. Липсата на 100% съгласие за участие в програмата, заради отказ на един или два апартамента да се включат в нея е единият от тях.
Другият проблемен случай е при големите сгради – тези, които са с дилатационна фуга, имат много входове и някои от тях вече са обновени, заради което останалите не могат да кандидатстват за саниране на цялата сграда, допълни министърът. Павлова съобщи, че в момента се води дискусия с Националното сдружение на общините в Република България за това как може да се облекчи процесът на кандидатстване по програмата. "Ще анализираме броя сгради и най-честите проблеми, след което в края на месец април ще предложа на Министерския съвет варианти как да ги подкрепим", каза тя. "Възможно решение е ако общото събрание и общината са съгласни дадена сграда да не отпада заради липса на съгласие за участие в програмата от страна на само един или двама собственици на обекти в дадена сграда. Целта ни е да създадем малко по-голяма гъвкавост, но при преценка на юридическите и всички други рискове", обясни министърът.
"По отношение на блок секциите не можем да си позволим санирането да е през вход. Възможен вариант тук е да бъдат санирани отделни секции от сградите, които са с по десет входа, например, а след това да бъдат санирани останалите", заяви тя. Павлова отново каза, че след 1 януари 2016 г. и сградите с по-малко от 36 апартамента в тях ще могат да кандидатстват за обновяване с цел постигане на енергийна ефективност.
