ПАДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ! Умирали са хиляди за знамето ни - във вторник то бе стъпкано в калта на Бангаранга и изхвърлено на боклука
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Слушайте ме внимателно, защото няма да го повтарям.
Историята ни, онази кървавата, истинската, познава битки, в които са измирали хиляди, само и само онова парче плат с трите цвята да не падне в калта. Запишете си го в празните глави: Никога, ама наистина никога, не е пленявано българско бойно знаме! Нито при Сливница, нито при Дойран, нито при Тутракан. Българинът е ял пръст, пил е кръв, но знамето не го е давал.
До снощи.
Днес не ни трябват врагове. Не ни трябват византийци, османлии, сърби или велики сили, за да ни пречупят. Ние сами се победихме. Ние сами пленихме знамето си. И го хвърлихме на пода, за да го стъпчем. Къде? На концерт на Дара в София.
БАНГАРАНГА, народе! Бангаранга на цялата ни шибана, изгнила, ампутирана откъм памет ценностна система.
И тук ще бъда честен до болка, защото безпощадното перо първо реже собственото ти месо. Аз бях от първите, които подкрепиха това момиче. Помните ли? Когато беше просто едно хлапе с огромен глас, енергия и надежда. Мислех, че в нея има искра, която може да запали нещо добро в този културен мрак. Моя грешка. Грях ми на душата. Защото днес тя е просто саундтракът на националното ни самоубийство. Тя стана символ на онова, в което се превърнахме – лъскави отвън, кухи отвътре.
Погледнете тази снимка от снощи. Вгледайте се добре. Това не е просто кадър от поп концерт. Това е диагноза. Това е смъртен акт. Националната ни идентичност лежи там, захвърлена между евтиния алкохол, пластмасовите чаши и безмозъчните ритми.
Това ни е културата днес. Забравете Вазов, забравете Ботев. Днес културата ни е да се кълчим под неон, докато тъпчем светините си. Ние сме поколението, което продаде историята си за един лайк, за едно стори в Инстаграм, за една евтина емоция на площада и в клубапетък вечер.
Българино, ти не загуби честта си в окопите. Ти я загуби снощи, в един софийски клуб, докато си припяваше „Бангаранга“. И най-страшното, най-зловещото от всичко е, че дори не разбра какво направи.
Позор. Абсолютен, исторически, бездънен позор.
Продължавайте да танцувате върху собствените си гробове. Бангаранга. Докато и последната капка смисъл не изтече в канала на историята.
Веселин Стаменов, Фейсбук
