Колегите от редакцията ни помолиха да драскаме по някой ред в техния лист. Не знам дали изобщо са наясно „за какво става на въпрос”, както казва Цецерон. Тяхна си работа. Ще драскаме, що да не драскаме?! Хората и по-лоши работи вършат за някой лев. Все е по-добре, отколкото да работиш…
Сигурно трябва да кажа няколко думи за мене си, да не се чудите кой сме и какъв сме. Роден сме отдавна и далече, в пазарджишките села. Което ни принуди преди десетина години да се прекръстим на Тони Филипов, д-р, с цел да прекъснем тези биографични букаи, така да се каже. И сега с това име сме широко известен в тесните среди на четящите вестници. Хората ни познават с рецидивиращата всяка седмица обзорна рубрика „Из делниците на един луд”. Също така е важно да отбележим, че сме лидер на политическа партия „Четвърти километър”, която е още в проект. Но то като има подходящ лидер партията лесно се прави. ГЕРБ да не би да имат нещо друго освен лидер? За партията обаче ще говорим надълго и отделно. Сега само ще отбележим, че това ще бъде една много амбициозна политическа организация. Девизът ни е „Четвърти километър – на всеки километър!” (Това един член, по-точно членка го измисли.) ППЧК е най-динамичната и бързо развиваща се партия. Огледайте се около себе си и нема какво да се убеждаваме. Всеки втори си говори сам. Измекярите на властта твърдят, че това били хора с„hands free” устройства! Не, това са все хора с „mind free”, свободни умове…
С какви теми ще се занимаваме, засега не мога да ви кажа. И тия от редакцията не ме оправиха. Какво щеш пиши, ама да е интересно. То най-лесно е да се пише интересно… Както и да е. Ще пишем каквото нас ни вълнува, па вие ще кажете…
Вестниците много обичат да дават съвети на читателите си за най-различни работи. Не ги упрекваме, не го правят за лошо.
Дето казваше колегата Джером Джером, „Ние съобщаваме на читателите си колко плешиви мъже има в Исландия, колко пушени херинги трябва да се наредят една след друга, за да се стигне от Лондон до Рим… колко думи на ден изговаря една обикновена жена и други такива сведения, целящи да ги направят умни и да ги поставят много по-напред от читателите на други вестници…”
Шегуваме се, бе! Какъв колега можем да сме ние на Джером? Помня как в едно интервю веднъж Теди Москов каза: “Чувствам се пръдльо до Фелини.” И аз горе-долу така се чувствам до Джером. И ще ви кажа, че това не е срамно. Точно такъв реализъм и самокритичност ни липсва на нас българите, за да напреднем истински в живота. Ама не, у нас всеки пръдльо се чувства Фелини…
Понякога благородните намерения на вестниците да ни направят по-умни, така се израждат, че не само не ни правят по-умни, ами често стават и инфекции…
Бас държа, че сред вас има поне няколко човека, които вярват, че спанакът съдържа много желязо. Почнал да го съдържа в края на XIX в., когато съставителите на някакъв медицински справочник преместили десетичната запетайка с два знака назад. Два! И го съдържал, дето се вика, до вчера. Едва в края на XX в. некой си се сетил да провери и установил, че съдържанието на желязо в спанака е едно от най-ниските… Колко спанак съм изял, ако знаете… Но това все пак е сравнително безобидно. Най-много да е допринесло малко за глобалното затопляне. Щото тревопасните отделят най-много метан. Даже в Австралия… За това друг път.
Няма статистика колко хора са си отишли от правописна грешка в съветите на вестниците, но подозираме, че хич не са малко.
Например сега във връзка с предстоящите разорителни празници, гледам много съвети как да пазарувате безопасно. В смисъл, да намалите разходите. Първо, викат набедените експерти, колкото по-отрано планирате пазаруването си, толкова по-евтино ще ви излезе. Колко по-отрано, бе! Ами ако джипито има друга хипотеза?
Другият най-често споменаван съвет е: „Подгответе се за следващата Коледа през януари, като почнат разпродажбите. И тук трябва да си вземете уверение от джипито, че ще има следваща Коледа. Най се дразня обаче от друг съвет: Направете подаръци собственоръчно. Тъщата три години подред ме минава с два чифта чорапи от полужива вълна…
Да ви таковам на експертите…
Да не се хвалим, че Господ е завистлив, ама ако искате съвети за пазаруване, ние сме вашият човек. Съвсем други знания ви трябват, братя и сестри, за да се ориентирате в пазарната джунгла. Съвременните магазини са минно поле, където на всеки щанд, на всяка лавица има клопки и се изисква особено познание как да минеш цял между тях.
Ще ви кажа някои трикове, които се прилагат в големите супермаркети и как да им противодействате.
Първото нещо, преди да тръгнете за супера, е да седнете и да се наядете до пръсване. Та каквото и да срещнете, да не ви се прияде… На глада очите са много големи, нямат наяждане – а товачка, а оновачка и парите хукват… Еле па ако сте на строг пост, както премиера – боб, леща, лапад и гъби с ориз (как ли се изтрепват сътрудниците в МС да му намерят лапад в тоя сезон…/
Второ. Човек възприема света като използва петте си „репрезентационни системи” – зрение, мирис, вкус, слух и допир. И в магазина всички те ще бъдат атакувани безмилостно.* Затова трябва да се екипирате добре – очила за четене, слънчеви очила, маска, калкулатор, часовник, уокмен или тапи за уши, топла връхна дреха, обувки с много висок ток, наколенки „Ливайн”.
Трето: Направете списък на всичко необходимо и го следвайте стриктно. Щото учените са доказали, че между 40 и 60% от покупките ни са „импулсивни”. Даже в учебниците по реклама се описва случай, когато една булка казала на мъжа си, като се връща от работа, да й купи дамски превръзки. И той й купил. Но отделно купил въдица, лодка и колесар за лодката. Щото пичът се сетил, че щом на нея й трябват дамски превръзки, той трябва да си намери друго забавление…
Така въоръжени, вече можете да тръгнете към магазина. Но трябва да следвате упътването.
1. На входа си слагате маската. (Противогаз е по-добре, но ще плашите хората.) Тези гадове пускат разни миризми в климатика. Например на прясно изпечен хляб. И като почнеш да слюноотделяш, хич и да не ти трябва хляб, пак се запътваш нататък. Обаче щандът за хляб, съвсем „случайно”, е в дъното на магазина, та докато стигнете, да минете през много щандове и да видите разни работи, които ви „трябват”.
2. Пак на входа си слагате очилата за четене и върху тях слънчевите очила. 50% от средствата, инвестирани за изграждане на един магазин, отиват за осветление! Във витрините на щандовете за месо и риба са вградени разни лампички, дето правят продуктите да изглеждат толкова пресни, колкото не може да бъде…
3. На входа си облечете балтона. Щото суперите ви правят номера „Лас Вегас”. Там, за да не се приспива на комарджиите, ги държат на леко хладно, даже и кислород им пускат през климатичните инсталации. Та и в суперите внимават да не ви се придреме. Пак по примера на казината, никъде в модерните супери няма часовник. Часовникът е враг на пазаруването. Затова е нужно да си носите.
4. На входа си сложете тапите за уши, или уокмена. Не им слушайте музиката! И тя участва в заговора. Нарочно пускат бавна музика, защото знаят, че така ще се движите по-бавно и ще видите повече продукти (изкушения). Затова си пуснете собствена музика – нещо бързо! Учените турили на един щанд немски и френски вина и редували музиката – ту акордеон, ту немски маршове. На акордеон продажбите били 3:1 за френските вина, на маршовете – 3:1 за немските. Резултатите хич не са за подценяване.
5. В магазина трябва да се държите като истински комунисти. В смисъл, да се движите само наляво, обратно на часовниковата стрелка. В САЩ установиха, че тези, които се движат по часовниковата стрелка всеки път изхарчват средно по $2 повече от тези, които се движат наобратно. Освен това, те знаят, че ние поглеждаме първо надясно и затова там слагат по-скъпите стоки (оборотът „от дясно“ е до 20% по-висок). Допустимо е да се държите и като социалисти – да се движите на дясно, но да гледате на ляво.
6. Никога не вземайте количка, вземете кошница. Ако намерите, де. Щото гадовете крият кошниците и пускат все по-големи колички. А голямата количка все изглежда празна. Бат’ Ванчо едно време викаше: “Колкото по-голяма ти е шепата, толкова по-малка ти изглежда оная работа”, с извинение… И с количките е така. Една препълнена кошница едва застила дъното на огромната количка.
7. Не пазарувайте прав! Гадовете знаят, че ни мързи да се навеждаме. И на ниското слагат по-евтинките стоки. На нивото на очите слагат най-скъпите артикули от даден вид. (Еye level is buy level.) Например италиански ориз „Scoti” е на рафта с Н 1.70, а за българския трябва да се наведеш. Преминавайте покрай щандовете клекнали (затова ви трябват наколенките!), или на много високи токчета. Евтинджоците са високо горе, или ниско долу.
8. Купете си безалкохолни още като влизате. Те неслучайно ги държат на изхода. Щото като вземеш няколко двулитрови лимонади и кошницата се пълни и нема място за друго…
9. Не се притеснявайте да бръкнете дълбоко в стелажа. Най-пресните стоки са скрити най-отзад. Първо си пробутват застоялите.
10. Никога не търсете стоките на местата, където са били предишния път, а на противоположното. Те непрекъснато ги разместват, за да ги търсите и през това време да видите и други „нужни” ви работи.
11. Децата. Забравих да ви кажа. Никога не пазарувайте с деца. Но ако все пак сте ги взели, в никакъв случай не ги оставяйте при бащите. Гадовете знаят, че бащите са по-мекушави, по-трудно отказват. И затова детските щандове най-често са при мъжките, та да ви принудят да се разделите и малкият келеш да изнуди баща си. Затова – детето с вас. И го качете в количката, за да е на по-високо. Рафтовете с детски стоки съвсем не случайно са сложени на ниското. Да може малкият келеш да докопа това-онова. А докопа ли го, нема сила да му го изтръгне от ръцете. В никакъв случай не минавайте с детето през касата. Гадовете са натуряли там всички изкушения. И като ревне детенце пред цялата опашка… Имаше такъв случай в Пазарджик. „Майка ти колко пъти ти каза, че няма да ти купи тия бонбони, що продължаваш да ревеш?” А малкия келеш отговори: „Тя и на теб ти каза сто пъти да не пикаеш в мивката, ама ти продължаваш! И също ти каза…” Не можа да се доизкаже, щото му набутаха два плика бонбони…
12. Никога не купувайте печива от магазина. Свинският джолан, преди да го опекат, е седял на щанда за прясно месо докато е престанал да бъде пресен…
13. Избягвайте всякакви „случайни” препятствия в магазина – палети, кашони... Те са турени с цел да ви забавят. Колкото по-бавно се движим, толкова повече работи ще видим. В един голям супер са изложени 15-20 000 стоки!
14. Най-добре е да пазарувате сам. Двама души обикновено пазаруват с 30-40% повече отколкото сам човек. Щото тя, например, за ракия никога нема да се сети! Не ли?
15. Не се впечатлявайте от лъскавите и шарени опаковки. Гадовете разсъждават така: на прост човек, шаренко му дай! И бримчат цените само на база лъскава опаковка.
16. Никога не купувайте „3 за цената на 2”. То или е с по-малък грамаж, или е застояла стока, която трябва да се разтика.
17. Не вземайте големите разфасовки. Те знаят, че ние знаем, че големите разфасовки по принцип са по-евтини и затова вече не ги правят по-евтини.
Има и още работи, ама нема място повече…
* Виж например Джефри Робинс, „Манипулаторите”, С. 2001 г., и др.
