ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В църквата „Света София” беше отслужена панихида в памет на жертвите, загинали за свободата на Македония. Свети Дух е Ден на Македония и българските герои. Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет. Ден на протест срещу всички, които ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония. Проф. д.ист.н. Трендафил Митев припомни, че в борбите на българския народ за национално обединение след Берлинския договор се проляха реки от кръв. “Много добре знаем и въстанията, които избухнаха и двете Балкански войни, които се водиха и Първата и Втората Световна война – загинаха хиляди българи и от свободното царство и от Македония - Вардарска, Егейска Македония.
Поради което след Първата Световна война, родолюбивите организации – съюзът на легалните македонски братства взема едно много важно решение - да има ден, посветен на падналите за национално освобождение и национално обединение и така се ражда този ден, всъщност това е един траурен ден“, каза той и посочи, че за отбелязването му се използвали различни форми, за да се привлече общественото внимание и хората да участват в него. След Втората Световна война е обявен за следа от миналото, с което той се отдава на забрава. След демократичните промени има опити за възстановяването му, но се оказало, че това иска доста организационен потенциал. Професорът разказва, че през последните години стигнали до единомислие с отдела на който се занимава с патриотично възпитание в структурата на БА, Македонския научен институт и института за история, института по балканистика и решили да възстанови подобен празник, защото той заслужава това. „Това е ден в памет на онези, които дадоха най-скъпото – живота си, за да има свободна България, да има национално обединение“, каза професорът. Колко са те? Точната цифра никой не може да каже, но ако приемем най-грубо не по-малко 500 000 българи са тези, които документално е известно, че са загинали по време на въстанията и войните.
„За един народ, който тогава е 6 милиона - прави един много сериозен процент, израз на доказателство за едно високо родолюбие в българското общество. Така че ми се струва, че дори само тази приблизителна цифра е достатъчно основание да се възстанови този празник като национално значим ден“, каза той. БГНЕС припомня, че в периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове. За пръв път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество "Вардар" към СУ "Св. Климент Охридски" почитат паметта на двама воеводи на ВМРО - поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупационни сили. На този ден ние се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903.
Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918.
