ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Със заповед на патриарх Неофит досегашният и.д. Игумен на Жаблянския Монастир Свети Йоан Предтеча Протойерей Константин Стойчев е освободен и на негово място е назначен Йеромонах Силуан, доскоро брат на Църногорския Монастир на Светите Козма и Дамян над село Гигинци в Софийска Митрополия, съобщи doxilogia infonews.
Смяната е станала в присъствието на ревизор от Софийска Митрополия, архиерейския наместник на Радомирска духовна околия и представител на Съвета за развитието на Монастирите към Софийска Митрополия.
Йеромонах Силуан приема монашество в Лопушанския Монастир, Видинска Митрополия, през 2016 г.
От месец ноември 2018 г. преминава на служение в Софийска Митрополия като брат на Църногорския Монастир, като завежда и няколко селски енории в Трънска духовна околия.
Новият Игумен заедно с няколко помощници днес се нанесоха в Монастира, където от 1979 г. живее и отец Касиан, който е старостилен разколник.
В Свещената Обител бяха заварени и няколко непознати лица в монашески одежди, които учтиво бяха помолени да освободят монастирските помещения.
Състоянието на сградния фонд на Обителта е изключително тежко и най-вероятно ще се наложат аварийни ремонти, дори и на по-новите постройки.
През миналата година поради пожар в резултат на немарливост се запали и изгоря до основи историческата сграда на килийното училище в Монастира.
Църквата и двора пък бяха обновени със средства по Програмата за развитие на селските райони.
В най-ново време, от началото на 80-те години след упокоението на последната Игумения, Монастирът се управлява от отец Касиан, който извършва богослуженията по стария църковен календар. В края на този период той е ръкоположен последователно за Йеродякон и Йеромонах от разколническия гръцки Митрополит Киприян Куцумбас от „Синода на Противостоящите“. През 1993 г. заедно с вече нарасналото си братство Йеромонах Касиан се присъединява към т.нар. Българска Православна Старостилна Църква под омофора на „Триадицкия епископ“ Фотий (Сиромахов).
През 2001 г. в братството, което надхвърля 30 монаси и послушници, назрява бунт срещу начина на духовно ръководство и мнозина напускат Обителта. През 2005 г. по същия повод срещу отец Касиан е заведено църковно-наказателно дело от БПСЦ, което довежда до нов отлив на братя.
След като през 2006 г. не успява да постигне преразглеждане на своето църковно дело от „Синода на Противостоящите“, а през 2007 г. не успява да се върне в каноничната БПЦ, през м. октомври чрез ново кръщение и преръкополагане преминава към ЦИПХГ – Синодът на Хризостом Киюсис, групировката е известна още като „флоринейци“.
През м. март 2014 г. се стига до обединение на двата гръцки зилотски Синода – този на Киприян II и флоринейците, вече предвождани от Калиник. Към това обединение се присъединяват и сателитните им синоди – на българските, руските и румънските старостилци. Това поставя братството на отец Касиян в особено положение, което го кара да изостри до крайност позициите си и да спре поменаването на „архиепископ“ Калиник и да търси алтернатива.
Такава е намерена в лицето на бившия патриаршески йеродякон Йоан Василевски, започнал като Игумен на Чипровския Монастир, сетне преминал към зилотството и днес самотитулуващ се „митрополит“. От него и от някой си Стефан през пролетта на 2019 г. отец Касиан приема „епископска хиротония“, но се отрича след по-малко от два месеца „архиерейско“ служение. Това води до последния и най-голям конфликт в неговото братство, както и до дълбоко сътресение в цялата му зилотска общност. По-голямата част от миряните се присъединяват към други свещеници-старостилци, а братството обявява отец Касиан за свален от игуменското място. Той отказва да се подчини на това решение, в резултат на което възниква буквално физически конфликт. Успоредно се стига и до конфесионално разделение, тъй като отец Касиан се ориентира към някакъв неканоничен руски синод, а бившето му братство – към неканоничен гръцки „митрополит“ на покой.
Понастоящем Жаблянският Монастир се обитава и управлява от каноничен Игумен – Йеромонах Силуан Петров.
Остава спорен въпросът със стопанисването на големия църковен комплекс край кюстендилското село Копиловци, който е частна собственост, но сградите нямат редовни строителни книжа.
