ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И в България, и в САЩ предстоят избори. На тях има много неизвестни и едно известно. Известното е, че който и да победи в САЩ, те ще останат най-могъщата и една от най-богатите страни в света, а който и да победи у нас, ние ще си останем най-бедната държава в Европейския съюз.
През 1748 г. съоснователят на Съединените щати Бенджамин Франклин в есето си „Съвет на млад търговец“ за първи път употребява израза „Времето е пари“. Т. е. човек не бива да си губи излишно времето, а да го използва, за да увеличава както своето материално и културно благосъстояние, така и брутния вътрешен продукт на страната си. Горе-долу от това време в земята на българите, които от векове живеят под юрисдикцията на турския султан, битува изразът „Карай, и утре е ден!“. Т. е. няма нужда от излишно напрежение, най-важен е рахатът, затова да я караме агаля-агаля, защо да отлагаме една работа за утре, като може да я свършим и вдругиден. „И утре е ден“ синтезира житейската философия и народопсихология на нашия, определил самия себе си, като трудов и работлив народ.
Резултатът от тези поговорки е, че за 250 г. Съединените щати станаха най-могъщата и една от най-богатите страни в света, а България векове наред, с много малки изключения, едва крета на опашката на европейските държави.
Разбира се, освен поговорките и крилатите изрази има и други причини Америка да е много богата, а ние да сме много бедни. Най-важната е, че САЩ имат работещи политически и икономически институции, а държави като нашата нямат. Във великолепната си книга „Защо нациите се провалят“ авторите Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън дават оригинален пример за двата типа държави с град Ногалес. Той е разделен от ограда на две половини. Северната част е град Ногалес, щата Аризона, САЩ. Тук населението живее спокойно и доволно със среден доход на домакинство от 30 хил. долара годишно. Престъпността е ниска, улиците - чисти и асфалтирани, продължителността на живота е голяма.
От другата страна на оградата, южната част, е град Ногалес в област Сонора, Мексико. Само на няколко метра от оградата действителността се променя драстично. Доходът на населението е около 10 хил. долара годишно. (Въпреки че северната част на Мексико е най-малко бедната в страната, а Аризона е най-малко богатата част на Щатите.) Улиците са мръсни, престъпността е висока, закон и ред няма, хората живеят много по-кратко, понеже нямат достъп до качествено здравеопазване, а да започнат бизнес е почти невъзможно поради ширещата се корупция и необходимостта от поголовни рушвети.
Двете половини на един и същ град не се различават по климат, природни дадености, болести, които се срещат в района. Каква е причината за това огромно различие в стандарта на живот? Институциите, глупако! Едните живеят в държава с работещи институции, с върховенство на закона, с големи политически права на гражданите, които могат ефективно да търсят отговорност от своето правителство. Другите живеят в държава с неработещи политически и икономически институции, с корумпирани правителства, с могъщи олигарси. Мексиканският телекомуникационен бос Карлос Слим беше, а може и още да е, най-богатият човек на планетата, но неговите сънародници се наслаждават на бедността, огромната престъпност и всемогъщата мафия.
САЩ са станали толкова богати не защото притежават колосални залежи от нефт, газ, злато и природни ресурси. В това отношение Русия например ги превъзхожда значително. Не защото са експлоатирали безогледно векове наред свои колонии по света (като Англия, Холандия и Испания). Не просто защото са се родили богати. През 19 век например Мексико е по-богата държава от Щатите, а Аржентина е една от най-богатите. Обяснението е много просто. Защото в течение на около 250 години американските граждани са отстранили елитите, които са контролирали само в свой интерес властта, и са създали политическа система и общество, в което политическите права са разпределени между максимален брой хора. На свой ред този максимален брой хора се възползва от икономическите възможности за личен и обществен просперитет. И щяха да бъдат още по-богати, ако не беше маниакалната страст на американските елити да изнасят демокрация по света, дори там, където тя по никакъв начин не може да се прихване, и да разпалват периодично дълготрайни военни конфликти, поглъщащи стотици милиарди долари. Но както казваше Джак Лемън, „никой не е съвършен“. Макар че самият Джек Лемън е съвършен комедиен актьор.
България има всички природни и географски дадености да не е бедна държава: плодородна земя, прекрасен климат, красиви планини и равнини, хиляди лечебни минерални извори, гъсти гори, изобилие от питейна вода, топло море, кръстопътно географско положение, благоприятстващо търговията и международните комуникационни и енергийни проекти допреди двайсетина години и добре образовано население по евростандартите. Но за съжаление всичко това изтече в канала, тъй като през последните 130 години нашият трудов народ така и не успя да премахне корумпираните политически касти, обрасли властта, а оттам не успя и да изгради работещи институции, които да му гарантират просперитет.
Парламентът например е пълна карикатура. Вече 6 парламента за 3 години не могат да изберат едно ако не нормално, поне редовно правителство, за да не ходят избирателите през половин година на избори. Хората вече гласуват с тотално предубеждение и всяко Народно събрание започва с около 15 процента рейтинг и само след три месеца вече е с 5. Накрая доверие в него имат само семействата на депутатите. И то ако не са в лоши семейни отношения.
Съдебната власт е трагедия. Цяло едно поколение израсна в очакване на прословутата съдебна реформа. По-скоро ще дочака Годо, отколкото нормални съдебни институции, които да въведат ред и справедливост в страната. А като ги няма, няма ги и инвеститорите. Кой ще вложи пари в държава, в която да се купи съдията и да му откраднат бизнеса е елементарно занятие…
Навремето Тодор Живков се хвалел, че през неговата диктатура, която той галено наричаше развит социализъм, е построил две Българии. Дали е така, е спорно, защото няма как да се измери. Но че след като го свали от власт, новият елит открадна цяла една България, е вън от съмнение. На думи у нас пада голяма борба с корупцията. За целта са създадени безброй органи, структури и институции: Прокуратура, Комисия по отнемане на незаконно придобито имущество, Комисия за финансов надзор, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Инспекторати към всяко едно министерство. И най-сетне Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание. Е, и? В Румъния страховитата прокурорка Кьовеши вкара зад решетките цяло правителство – с премиер, вицепремиери, министри, шефове на агенции. И само за две петилетки румънците дръпнаха пред нас с няколко обиколки по всички сектори – икономика, доходи, правова държава.
Най-накрая, а може би най-напред, всички богати страни имат свободни медии. Те са най-силният коректив на властта, тъй като овластяват обикновения народ и създават благоприятни възможности за институционално развитие. За тази цел въпросните богати държави си имат и силни независими регулатори на медийния пазар. Още през 1688 г. английската държава официално престава да цензурира медиите! 1688-а!!! Ако трябва да бъдем обективни, тогава и у нас не имало цензура. Защото не е имало вестници. Но днес струва ли да говорим за горкия наш регулатор СЕМ, който отблизо наблюдава вихрещата се цензура в медиите. Каквото и да стане, те си имат дежурното извинение – нямаме правомощия. Ами като нямате правомощия, върнете депутатските си заплати, които вземате за две заседания по два часа в седмицата, служебните коли с шофьори, които денонощно ви обслужват, и се махайте! Те за репортерки не стават, сложили ги да регулират една огромна обществена сфера. Извинете, да слугуват, на когото трябва.
Изводът - България ще пребори бедността чак когато изгоним нашите корумпирани елити и започнем да изграждаме работещи институции, както ни съветват г-н Робинсън и г-н Аджемоглу в мъдрата си книга. Дали този процес може да започне след две седмици на парламентарния вот? А дано, ама надали… Както отговорила Айшето, когато Асан я попитал дали е девствена.
По дългия път към Шенген
