Паун Цонев за ПИК и "Ретро": Самоизяждащата се трета българска държава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В края и на тази година сякаш не се приема държавен бюджет, а се води война. Парламентарните репортери се превръщат във военни кореспонденти, отразяващи бойни действия на фронта. Всичко започва с артилерийска подготовка по медиите. Поредните управляващи ни убеждават, че с техния бюджет отиваме директно в рая и поредната опозиция ни плаши, че той ще ни вкара направо в ада. След това армиите се строяват в комисиите и пленарната зала на парламента. Вербалните атаки са злостни, отпорът е лют. Още миг и ще падне заветния бюджет. И изведнъж! - Гълъб Донев долита с почти 9 милиарден спасителен външен заем. Той е вкаран в дебатите като Цар-пушка на отбраната. Взет е при все още изгодни лихви и трябва да спаси всички разплащания по заплати, магистрали, зали, социални програми и най-вече да прегради пътя на жълтопаветните кръстоносци към бермудският триъгълник на властта. Щурмоваците отговарят на огъня, припомняйки, че пътят към фалита на Гърция и Кипър също бе постлан с изгодни заеми.
В крайна сметка през последните 20 години винаги се получава едно и също – победител в тази война няма и всеки следващ бюджет е по-лош от предишния. И така държавата се върти в смъртоносен омагьосан кръг. Ако изоставим военните сводки и се опитаме да намерим все пак някакво научно обяснение на тази хронична бюджетна катастрофа, ще трябва да се опрем на сериозна наука като статистиката. Както са казали класиците, статистиката знае всичко, тя знае дори колко са и статистиците.
В нашия случай Националният статистически институт ни информира, че за 2026 год. населението на България е 6 400 000 души, а в трудоспособна възраст са 3 700 000 души. Те трябва да изработят БВП на страната и с отчислените данъци да напълнят държавната хазна. Дотук добре.
Оттук нататък обаче, наред със статистиката, вкарваме в играта и математиката. Започваме с действието изваждане. От въпросните 3 700 000, трябва да извадим за миналата година икономически неактивните граждани и селяни у нас, за които числата сочат, че са около 1 000 000. На тях не им се работи и просто си почиват. Вероятно преживяват от наеми, от заеми, от сивия сектор, който пък по данни на Евростат е около 1/3 от цялата ни икономика, може би от социални помощи или от дявол знае още какво. Безработни са 153 000. Още около 100 000 не са се регистрирали в бюрата по труда. Общо разчитащи на държавни заплати в публичния сектор за миналата година са 560 000.
Циганската/ромската общност според НСИ е около 400 хил., но според изследвания на БАН е два пъти повече - около 800 000. Една кратка разходка из пустеещите български села ще ни покаже, че изчисленията на учените от БАН са по-достоверни. Безмилостната статистика твърди, че 1/3 от тази общност са в трудоспособна възраст, но 90% от трудоспособните цигани/роми са неграмотни. По официални данни на НСИ в България има регистрирани 790 000 инвалиди с валидни удостоверения по ТЕЛК. Според Световната здравна организация нашият малък и героичен народ се слави с между 200 – 350 хил. алкохолици. Те изпиват средно по 11 литра чист алкохол на година.
НСИ прилежно е записал, че при последното преброяване има и наши съотечественици, които са се самоопределили като марсианци и ескимоси. Но в графата за трудова заетост не е отбелязана професия и явно ескимосите ще ги броим за безработни.
Като теглим чертата, излиза, че от 3 700 000 трудоспособно население само около 600 хил. българи са стопроцентово икономически активни и продуктивни. Не са на държавна заплата, не са безработни, не са неграмотни, не са инвалиди, не са алкохолици, не са марсианци и ескимоси. И на практика само те произвеждат БВП на страната. 600 000 издържат останалите 6 000 000 население. Неслучайно всички работодатели пищят до небесата, че има катастрофален недостиг на работна ръка и наемат такава от бившите съветски републики. Ето я великата тайна защо всеки бюджет е по-лош от предишните и защо вечно няма пари в хазната. Ами, ето защо! Защото няма кой да изработи парите! Елементарно, Уотсън! Само с инвалиди, алкохолици, политици, ескимоси и марсианци не става.
Тази убийствена статистика обаче не трогва никой. Напротив, държавата си свирка. Нещо повече – обзавела се е със забележителни екстри. Цяла армия от 100 000 чиновници са директно заети в държавната администрация. В Чехия например, която има почти два пъти по-голямо население от България, директно заетите в държавната администрация са само 39 000. У нас този процес се движи в обратна прогресия. Колкото повече намалява населението, толкова повече се увеличава държавната администрация!? 2001 год. при население от почти 8 000 000 държавната администрация е 88 000. 2006-а при население 7 000 000 вече е 136 000. 2026 при 6 400 000 – пак е над 100 000.
В същото време сме първи в ЕС по брой на полицаите и на прокурорите на глава от населението. Но нямаше кой да прати две патрулки на магистрала „Тракия“ да предупредят шофьорите за непрогледната мъгла. Родната полиция е три пъти по-голяма по численост от българската армия! Това поне изключва възможността за военен преврат. При едно стълкновение е ясно, че кекавата ни армията няма шанс срещу превишаващата я трикратно полиция, въоръжена до зъби с автоматично оръжие и автоматично повишаващи се всяка година заплати. Най-голямата държавна екстра безспорно са депутатите - първи сме по брой на депутатите на глава от населението. Водим убедително и по големина на партийните субсидии. У нас са 4 евро на подаден глас за съответната партия, получила на изборите над 1%, а в Германия са едва 50 евроцента на глас. Горките!
България е страната – абсолютен шампион - с най-много служебни държавни автомобили, около 5000 с около 1000 шофьори. Официална статистика! Слагаме една средна цена на въпросните държавни служебни автомобили, плюс комисионната за шефовете на ведомства, закупуващи ги обикновено без търг от конкретни фирми, добавяме минимален среден пробег от около 30 000 км. годишно, със съответната поддръжка, цената на горивото, плюс заплатите на шофьорите – тази екстра струва на бюджета между 170 – 200 млн. евро. Носи се една градска легенда, че глупавите шведи например са отпуснали на политическия си елит само 9 държавни автомобила, в това число на премиера и кралското семейство. И са накарали, представете си!, депутатите и министрите им да ходят на работа със собствените си автомобили, че и дори с велосипеди, та и с градския транспорт…Хайде и да не са 9, а 90 ,или 900, но пак нещата са ясни. С тези 200 милиона за глезотии на чиновниците и бюрокрацията ще построим половината, ако не и цялата, прословута детска болница, която я мотаем вече десетилетия.
А ето и някои лични наблюдения. През 1995 г., когато постъпих на работа в БНТ, държавната телевизия имаше близо 5000 души. В сградите нямаше толкова бюра и столове и голяма част от тях идваха по веднъж месечно на работа, за да си вземат заплатата. Тогава съкратихме за две години около 1000 души и телевизията не само не пропадна, но си отдъхна и започна да работи по-добре. През периода 2002-2007 година също съкратихме още около 500-600. Днес в държавната телевизия работят малко над 1000 души и на медията нищо й няма. Работи си без проблем.
Когато през 2009 г. постъпих на работа в Държавна агенция „Архиви“, тя имаше две служебни коли. С новата власт попадна под крилото на Симеон Дянков и докато той хранеше народа с постни пици, само година по-късно служебните коли в агенцията от 2 нараснаха на 9. С това се изчерпа цялата реформа.
А някой от властта, сегашна и предишна, може ли да обясни по каква необходимост членовете на СЕМ, които цял мандат правят само някакви безсмислени мониторинги и се оплакват, че все не им достигат правомощията, от много години са обзаведени с депутатски заплати, с персонални коли с шофьори, безотчетен бензин и пр. чиновнически екстри? Защо, бе, неразумни юроди? Защо най-бедният данъкоплатец в ЕС трябва да финансира тази разточителна глупост? Този, който я е измислил и разрешил, трябва да бъде издирен и съден за тъпота с взлом.
Това е печалната картина на самоизяждащата се трета българска държава. Истинско чудо е, как все още съществува. И бюджетът всъщност е най-малкият й проблем.


