Певецът Тодор Трайчев в емоционална изповед за любовта си към Мальовица: Легендите се раждат под върха

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Тодор Трайчев е българският певец с най-необикновена житейска съдба. Обожаван по времето на социализма, носител на награди за „Дует на годината“ и „Музикант на годината“, автор на безброй хитове, през 1984 година той неочаквано емигрира заедно със семейството си в САЩ и дълго време неговите песни са тотално забранени.
След дълги години, прекарани зад океана, носталгията и любовта му към родината, го карат да се завърне в България.
В свое есе, което публикуваме, той описва преживяванията си, когато отново вижда любимата си Мальовица и пее на освещаването на новия параклис „Свети Иван Рилски“. 

Не знам защо, но докато се качвах по пътеката към връх Мальовица в ушите ми звучеше древната мелодия от кавала на Мальо войвода, снажен и строен юнак, който овчарствал в околностите на селата около река Искър. Имал си и изгора, но за нея после, в края на моя разказ...
Приех малко смутено неочакваната покана да участвам при откриването на новия православен параклис в подножието на върха не толкова от религиозни съображения, а от любопитство защо и колко хора ще се отправят към легендарния връх, дали той е едно от специалните места в Рила и вярна ли е пословицата, че който е бил там ще се върне пак и пак и пак...
Стигнахме лесно с обикновен автомобил до подножието, но от горе върхът ни гледаше сякаш ни беше сърдит. Пропускаше слънцето на неравни интервали, а рилският вятър оставяше да лудува напук на крехките ни същества. Някои „кашкавал туристи” като мен се запъхтяха като уморени коне, а редовните планинари по навик вдишваха дълбоко безценния чист въздух!
Пихме по чаша горещо кафе, огледахме пистата за ски и се отправихме към новия параклис на Свети Иван Рилски. Там ни очакваха божиите служители с развяни от вятъра тоги. Останах изумен от броя на хората, които притаили дъх, очакваха да чуят защо и кой направи така, че всичко това да се случи.
Откриването и литургията бяха кратки. В планината не е нужно многословие, но всички разбраха, че изграждането на параклиса е жест на по-добрите хора, а той ще служи като пътеводна алея за всички, които търсят надежда в живота или се колебаят накъде и как да тръгнат... Тишина! Нямаше ръкопляскания! Нямаше въпроси... Хората знаеха, че сега в сърцето на планината има място, където могат да спрат за секунда, да се срещнат с божественото, да поискат прошка или просто да се помолят за своето щастие. И мълчаха за да не нарушат тайнството...

Гледах всичко това и си мислех, че от миналите времена в мен е останал навика да вдигам ръце кам Бога само когато ме налегнат трудности и безизходици, мъчех се да си обясня защо тези хора са толкова истински и доброжелателни, толкова заедно... Не беще трудно да се сетя, че красотата природата има безпрецедената сила да обновява, да премахва злото и гнилато в душите ни и да възражда духа, а религията внася спокойствие, мъдрост и търпение до които в наши дни се стига все по- трудно.
Странно ми беше каква роля имам аз и песните ми в тази обстановка изпълнена с респект и страхопочитание към Всевишия, въртях се като пумпал сред планинарите и да си призная честно чуствах се някак чужд на тях и на върховете около мен. Точно си мислех незабелязано да се оттегля, когато организаторите ме поканиха в хижата за да освежа празника с някоя песен. И чудото стана! С чувство на топлота и признание десетки очи сега бяха вперени в мен, човекът ,който дълги години беше извън родината си и сега преоткриваше красота на Рила в интимените кътчета на душата си. Очи на планинарите , свикнали да гледат гордата красота на суровата планина, този път ми подсказваха, че искат още и още песни....
И тогава си спомних за легендата за Мальо войвода и Мальовица. Та този Мальо станал кръсник на най-красивия рилски връх ,изправил снага над Меча поляна не защото бил само голям юнак,който като Орфей омагьосвал всички с вълшебния кавал, а защото се влюбил в Босилка - най-красивата мома в околностите. Пожелал я за жена, но местния османски бей Емин паша му я отнел със сила. Мальо се вдигнал на бунт и станал хайдушки войвода и дълго време Рила била неговия дом,а той бил стряха за изстрадалите българи, но накрая бил убит в подла засада... Ударен от османското олово , Мальо паднал на тревата на Меча поляна и гледал право към върха докато изтече и последната му капка кръв...Така любовта на Мальо войвода към Босилка родила името Мальовица.
Сега знам защо по пътя обратно към София в ушите ми още звучи омайната мелодия от кавала Мальо войвода, снажен и строен юнак, който овчарствал в околностите на селата около река Искър.
Нали ви казах: „Легендите се раждат под върха”