ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Испанският премиер Педро Санчес свика в понеделник предсрочни избори за 29 ноември в опит да укрепи мандата си, след като миналата седмица разпокъсаният парламент отхвърли ключови правителствени укази в областта на жилищната политика на фона на масови протести, предаде Ройтерс.
„Трябва отново да получим подкрепата на хората“, заяви Санчес в телевизионно обръщение.
„Трябва да се мобилизираме и да спечелим много по-голямо прогресивно мнозинство в парламента, което ще ни позволи да преодолеем частните интереси, да постигнем нов социален напредък и да продължим да преобразяваме Испания“, каза той.
Премиерът призна също, че е допускал грешки и не е успял да изпълни част от предизборните си обещания.
„Знам също, че част от това обществено мнозинство днес е недоволно“, заяви Санчес.
Рисков ход за Санчес
На международната сцена Санчес се открои с категоричните си позиции по редица прогресивни въпроси – от признаването на палестинската държавност и защитата на многостранните институции до противопоставянето на т.нар. „технологични олигарси“. В същото време поредица от неуспехи и скандали отслабиха позициите му в страната.
Решението да се изправи пред избирателите сега е рисковано, тъй като неговата Испанска социалистическа работническа партия изостава в социологическите проучвания.
Позициите му обаче получиха тласък от предложенията за справяне със задълбочаващата се жилищна криза. Мерките бяха добре приети, но в петък бяха отхвърлени от десни депутати, което доведе до планирането на нови обществени протести заради жилищната политика.
Евентуална изборна загуба би означавала края на едно от малкото останали леви правителства в Европа в момент, когато крайната десница постига безпрецедентни успехи в региона, а все повече европейски избиратели се отдалечават от политическия център.
Проучванията дават преднина на десницата
Социологическите проучвания сочат, че най-вероятният резултат в Испания е коалиция, водена от консервативната Народна партия (PP) с подкрепата на „Вокс“. Това би довело крайно дясна партия в централното правителство за първи път след възстановяването на демокрацията след смъртта на диктатора Франсиско Франко.
Въпреки това Санчес, известен като умел политически стратег, многократно е доказвал способността си да изненадва онези, които отдавна са го отписвали.
Макар никога да не е печелил достатъчно гласове, за да състави самостоятелно правителство с мнозинство, той успя да изгради поредица от крехки и на пръв поглед невъзможни коалиции, включващи политически сили от крайната левица до сепаратистката десница. Така Санчес остана на власт в продължение на три последователни мандата, обхващащи осем години.
Задълбочаващото се разделение между партньорите му обаче доведе до приемането на малко законодателни инициативи през третия му мандат. Правителството не успява да приеме бюджет от 2023 г. насам, въпреки че испанската икономика продължава да е сред най-добре представящите се в развития свят.
Отстраняването на Мариано Рахой
Санчес дойде на власт, след като оглави инициативата за отстраняване на дясноцентристкия премиер Мариано Рахой след големи корупционни скандали в неговата Народна партия.
През последната година обаче високопоставени представители на собствената Социалистическа партия на Санчес също бяха изправени пред обвинения в корупция. Това допълнително понижи и без това слабия рейтинг на партията, който през периода на управлението му се движи между около 26% и 31%.
Въпреки прогнозите Санчес спечели втори четиригодишен мандат през 2023 г., макар преди това партията му да понесе тежки загуби на регионалните и местните избори. Той успя да остане на власт, след като договори подкрепата на широка и разнородна група партии в парламента.
Това стана възможно, след като обеща силно оспорвана амнистия за каталунските лидери, подкрепящи независимостта, в замяна на тяхната парламентарна подкрепа – ход, който много избиратели все още възприемат като предателство спрямо единството на Испания.
От ексхумацията на Франко до имиграционната политика
В началото Санчес получи одобрение за редица свои решения, сред които ексхумацията на останките на Франко от мавзолея, който диктаторът изгражда за себе си край Мадрид, както и реформата на трудовото законодателство, след която безработицата спадна до най-ниското си равнище от близо две десетилетия.
Санчес затвърди хуманитарната си и проимиграционна позиция още през юни 2018 г., когато обяви, че Испания ще приеме спасителния кораб за мигранти „Аквариус“ и неговите 629 пътници, след като Италия и Малта отказаха да позволят на плавателния съд да акостира в техни пристанища.
Докато други европейски държави затегнаха политиките си спрямо пристигащите от чужбина, Санчес последователно защитава тезата, че имиграцията е от съществено значение за поддържането на икономическия растеж на Испания. Според него тя помага за запълването на недостига на работна ръка в ключови сектори като строителството, земеделието и хотелиерството и ресторантьорството и осигурява приходи за поставената под натиск социална система на страната.
Отношенията със САЩ и Китай
В по-ново време отказът на Санчес да се съгласи с водените от САЩ искания разходите за отбрана да бъдат увеличени до 5% от БВП, както и сближаването му с Китай, предизвикаха недоволството на американския президент Доналд Тръмп и на някои европейски лидери, обезпокоени от опасността европейският пазар да бъде залят с китайски стоки.
Жилищните мерки на Санчес му предоставиха рядка възможност да се представи като лидер на мобилизирана левица и да отклони вниманието от по-вредни в политически план теми като миграционната криза в Сеута и корупционните скандали, коментира Лоренсо Берналдо де Кирос, икономист и президент на консултантската компания Freemarket Corporate Intelligence.
„Това е прозорец на възможност“, заяви де Кирос. „Ако не свика бързо избори, тези теми отново ще излязат на преден план.“
