ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Напоследък непрекъснато се пише и говори за преизчислението на пенсиите. Дали защото периодът бе предизборен, или най-после е осъзната истината за живота на старите хора, не е ясно. Швейцарското правило е прах в очите на хората от третата възраст. То би имало смисъл, ако пенсиите са що-годе нормални и чрез него да се актуализират веднъж в годината. Но когато повече от милион българи живеят с по 300 – 400-500 лева, просто задължително трябва да се направи нещо за тях. Старостта не подминава никого. Всички в живота си стигат до този момент, в който ще разчитат на пенсията си, за да оцеляват. Не да живеят сносно, а просто да оцеляват. За съжаление, това е истината и е крайно време политиците да осмислят този тъжен факт. Вдигната беше възрастта за пенсиониране, хората работят по-дълго. Редно е да бъдат обезпечени за едни достойни старини. А това няма да стане с реализацията на едно правило веднъж в годината. Пък било то и швейцарско. Или пък да бъде прилагано два пъти в годината – през януари и през юли поне за няколко години. Така би могло да се постигне някакъв ръст на пенсиите.
Вероятно има и други решения. Необходимо е и да се спазва принципът на личния принос, работил си повече, получаваш повече. Пенсионерските пари не влизат в банкови сметки, не се харчат в чужбина. По-високи пенсии означава и по-високо потребление, раздвижване на вътрешния пазар, а оттам и на производството. Иначе ние сме за посмешище в Евросъюза. Сигурно, когато там научат каква е масовата пенсия у нас, се питат дали това не е сумата за преживяване на българския пенсионер за една седмица. И когато разберат истината, остават просто изумени. Че има пари в държавата е очевидно. Щом се харчат за безумия. Спомнете си последното с новата сграда на парламента, изоставянето ѝ и връщането в старата. Десетки други примери могат да се дадат в тази насока.
Андрей Генов, София
