ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цените на петрола паднаха с повече от един процент в петък, след като Доналд Тръмп отново отложи ударите по иранските енергийни обекти до 6 април. Въпреки това повечето световни борси също поевтиняха - инвеститорите остават скептични след поредица от противоречиви послания от Белия дом.
Брент е нараснал с почти 50 процента от началото на войната на 28 февруари, а Западнотексаският смес - с около 40 процента. Петъчният спад само частично компенсира скока от предишния ден на фона на нарастващата тревога, че конфликтът ще продължи много по-дълго от първоначално предполаганото. Токио и Сеул, сред най-добре представящите се пазари в началото на годината, бяха сред най-губещите, а Хонконг, Сидни, Уелингтън, Тайпе, Джакарта и Манила също отбелязаха рязък спад. „Купено е времето, не яснотата. И пазарът знае разликата", коментира Стивън Инес от СПИ Асет Мениджмънт.
Дипломатическата картина остава замъглена. Иранската агенция Тасним съобщи, че Техеран е изпратил официален отговор на 15-точковия американски план чрез посредници и очаква реакция от Вашингтон, настоявайки за прекратяване на ударите, военни репарации и зачитане на иранския „суверенитет" над Ормузкия проток. Рей Атрил от Националната австралийска банка посочи, че „дали мирни преговори се провеждат между САЩ и Иран остава спорно - Иран настоява, че размяната на писма чрез посредник не представлява преговори." Успоредно с това Уолстрийт Джърнъл съобщи, позовавайки се на служители на Пентагона, че се обмисля изпращането на до 10 000 допълнителни наземни войски в Близкия изток.
Икономическото въздействие на кризата се задълбочава. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че американската инфлация може да достигне над четири процента тази година - при предишна прогноза от 2,8 процента. Световната търговска организация предупреди за „най-лошите сътресения в световната търговия от последните 80 години", а Световната банка обяви готовност за незабавна финансова помощ на засегнатите развиващи се икономики. Няколко служители на Федералния резерв изразиха загриженост, че лихвените проценти едва ли ще бъдат намалени скоро. Правителствата по света реагират - Испания одобри пакет от 5,8 милиарда долара с намаления на енергийните данъци, Полша въведе ценови тавани и намалени данъци върху горивата, а Южна Корея обяви „военен" допълнителен бюджет от 17 милиарда долара.
