Петър Волгин в ПИК и "Ретро": България трябва да е безкомпромисна със Скопие, другото е национално предателство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Страната ни има само една печеливша стратегия по отношение на безпочвените претенции на Северна Македония. Трябва да проявим твърдост. Както по отношение нахалството на Скопие, така и по повод безпардонния натиск от Брюксел и Вашингтон. Две са основните причини да изберем тази стратегия. Първо, македонците разбират единствено аргументите на силата. Като всяка малка и комплексирана по отношение на по-големия си съсед група, така и съседите ни постоянно пускат войнствени декларации. Само че това поведение много прилича на държанието на пинчерите, които се скъсват от лай, когато покрай тях мине някое голямо куче. Пинчерите лаят, защото ги е страх. И македонците са така. Бият се в гърдите и произнасят бравурни речи, защото знаят, че са в губеща позиция, че претенциите им не издържат и най-елементарна проверка. За разлика от властите в Скопие с тяхното истеричаво поведение българските управляващи трябва да се държат по съвсем различен начин. Трябва да бъдем спокойната сила. Не е нужно да повишаваш тон и постоянно да се обясняваш, когато си уверен в правотата си. Ето това поведение ще направи впечатление не само на Скопие, но и на Брюксел и Вашингтон. Защото и там уважават страните, които държат на позицията си. Колкото и да говорят за компромиси и диалогичност, големите центрове на власт се отнасят с разбиране най-вече към тези държави, които не се усукват и не отстъпват и пред най-малкия натиск. Така че, ако искаме да уважават мнението ни, трябва да демонстрираме твърда убеденост във веднъж вече взетите решения. И от парламента, и от няколко правителства.
Има и още нещо важно, което като че ли понякога се забравя. Македонците искат да влязат в ЕС, не ние. Ето защо, ако някой трябва да прави компромиси, това е Северна Македония, а не България. Когато искаш да се присъединиш към някаква организация, се съобразяваш както с правилата в нея, така и с изискванията на членовете ѝ. Щом Северна Македония толкова иска да почне преговори за членство в Евросъюза, да бъде така добра и да се съобразява с тази логика. Освен това няма как да станеш част от ЕС, ако системно изопачаваш историческата истина, ако си служиш с езика на омразата и ако дискриминираш хората с българско самосъзнание. А точно това правят македонските власти. И трябва постоянно да им бъде напомняно, че ако продължават с това поведение, никога няма да влязат в ЕС. Това между другото трябва да бъде напомняно и на нашите евроатлантически партньори. Те много държат на защита на правата на човека и постоянно твърдят колко силно се борят срещу всякакви видове дискриминация. Е, нека бъдат така добри да обърнат внимание на Скопие, че негативното отношение към хората с българско съмосъзнание в тяхната държава няма да бъде толерирано.
Най-важното е българските власти да се държат уверено и да не позволяват на никого, без значение колко високо в глобалната властова йерархия стои, да ни кара да правим компромиси. Едно е да бъдеш диалогичен, съвсем друго е да показваш готовност да отстъпваш от справедливата си позиция. За жалост, някои от изказванията на новите български управляващи ме карат да мисля, че те сериозно обмислят вероятността за отстъпление. Да, няма да го нарекат така. Ще ни залеят с шаблонните фрази за „общото европейско бъдеще“ и за „добросъседските отношения“. Обаче зад тези клишета се крие едно истинско национално предателство.
В последно време стана модерно да се говори за „надграждане“. Щели сме да си запазим досегашната позиция, ама сме щели и да я „надградим“, обяснява ни с важен вид премиерът Петков. За мен, а предполагам, че и за голяма част от аудиторията, така и не става ясно какво има да се „надгражда“. А, момент, сетих се, някакви работни групи сме щели да правим, нови комисии да създаваме. По този повод си припомних култовата реплика на един от героите в пиесата на Йордан Радичков „Образ и подобие“ – у нас камък да понечиш да хвърлиш, със сигурност ще уцелиш някоя комисия. Така че нека не бързаме със създаването на поредните неработещи структури. Трябвало да смекчим твърдия тон към Скопие и да сме правели бизнес, съветват ни някои „експерти“. Хубаво ще бъде, ако такива съветници се заинтересуват от стратегията на Гърция по отношение на македонските претенции към тяхната история. Както наскоро припомни в интервю по „Хоризонт“ проф. Кирил Топалов, още в началото на 90-те години на миналия век Атина каза на Скопие какво трябва да прави, ако иска да влезе в ЕС и НАТО, след което забрави за темата. Обаче не забрави за бизнеса. Отлични бизнес взаимоотношения имаше между Атина и Скопие, без при това гърците да правят каквито и да било отстъпки. И в крайна сметка македонците клекнаха. Не просто официално се отказаха от абсурдните си претенции към древната гръцка история, ами даже и името на държавата си смениха. Ето така трябва да действа и България. Искате да правим бизнес, скъпи македонски съседи? Разбира се, с удоволствие. Обаче забравете, че ще се съгласим да фалшифицирате исорическата истина. Когато наистина се откажете от абсурдните си претенции към нашето минало, ще свалим ветото си. Ама не можело това веднага да стане. Ами, хубаво тогава. Ние не бързаме за никъде. Гърция също не бързаше. Близо три десетилетия чакаше да ви уври мозъкът. И накрая видяхте, че дребните балкански шмекерии не вървят. Че ако искате нещо хубаво да ви се случи, трябва да престанете с лъжите.
А гръцката политика по отношение на Скопи успя, защото там имаше консенсус сред основните политически партии как да се действа в това направление.Нямаше никакво значение дали управляват ПАСОК или „Нова демокрация“. По вътрешните теми водеха люти спорове, но станеше ли дума за Скопие, винаги бяха единодушни. В това отношение също можем да се поучим от гърците. Нашите основни партии също изградиха рядко срещан консенсус по отношение на Северна Македония. Основният въпрос сега е той да бъде запазен. Да не се окаже така, че зад „надграждането“ и „диалогичността“ се крие поредната готовност да се подчиним на натиска на големите. Изказвания на ръководни дейци на формации като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ създават усешането, че предстои именно нещо подобно. Първите са готови да предадат българския интерес заради едноизмерния си евроатлантизъм, заради готовността си да изпълнят всяко нареждане, стига да идва от Вашингтон или Брюксел. Вторите ще направят същото, само че ще се оправдят с „бизнес съображения“. Ще бъде много жалко, ако нашите управляващи за пореден път се превърнат в „йес мени“, в безмозъчни изпълнители на чужди поръчки.
