Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Защо Кирил Петков не говори добър български? Партии като ПП и ДБ - максимално далеч от властта!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В нито един момент след излизането на резултатите от последните парламентарни избори ПП не са искали да правят правителство.
Още вечерта на 2 октомври 2021 г. те се обявиха за опозиция, макар че няма никаква логика в това да се наречеш „опозиционна партия“, когато няма съставен кабинет и съответно управляващи.
Е, сега на ПП им се налага да изиграят пиеската „много искам да направя кабинет, ама другите ми пречат“. Оттук и тези смешни напъни за срещи с останалите партии, за декларации, за някакви приоритети, изобщо цялата досада покрай опитите да изкараш собствената си партия най-национално отговорната, а останалите – тотално безотговорни.
А истинското желание на ПП е да има избори, колкото се може по-скоро. Явно някой усилено ги убеждава, че със сигурност ще спечелят поредния предсрочен вот. И лидерите на ПП очевидно вярват на подобни внушения, макар те да са лишени от елементарна логика. Вярно, през 2021-ва „Продължаваме промяната“ успя да излъже много избиратели, че именно това е политическата сила, която ще поведе България по пътя на професионализма и справедливостта. Само че след катастрофалното за България пребиваване във властта на Кирил, Асен и приятелите им едва ли са останали много хора, които да вярват,че е добре тъкмо тези лица да управляват. Повече от ясно е, че ПП ще загуби и следващите предсрочни избори, и това всъщност е хубаво. За България е хубаво.
Партии като ПП и присъдружната им ДБ трябва да бъдат държани максимално далеч от властта. Най-вече поради факта, че в същността си това не са автентични български партии. Това са обикновени инструменти, с чиято помощ чуждите началници, базирани в Брюксел и Вашингтон, осъществяват политиките си у нас.
Достатъчно е да си припомните действията на тези формации през краткото време, когато бяха на власт, за да се убедите, че действията им нямат нищо общо със защитата на българските национални интереси. Това бяха действия, насочени изцяло към изпълнението на поставените от САЩ задачи.
Най-важната от тях, разбира се, беше тази да бъдат прекратени максимално категорично всякакви връзки на България с Русия – икономически, политически, културни, дори лични. В това отношение ПП и по-малкото им братче ДБ проявиха невероятна активност. Трудно някой би могъл да ги настигне по русофобия, а прекратяването на партньорството с „Газпром“ наистина е връх в управленското малоумие.
А най-абсурдното е, че ПП и ДБ оправдават тези си действия с някакви, невиждани от никого, „евроатлантически ценности“, с някакъв „цивилизационен избор“, който мнозинството от българските граждани никога не са правили. Приказките, както и действията на лидерите на въпросните формации удивително напомнят „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Според тези личности всичко, което идва от „Запада“, е стопроцентов символ на модерността и прогреса, а нещата, определяни като „български“, символизират изостаналостта и лошия консерватизъм на тукашното население.
Понякога дори ми се струва, че Кирил Петков говори лошо български език не защото не може, а защото не иска да го говори правилно. Той и подобните му държат на всякакво ниво, даже и на езиково, да покажат, че всъщност нямат нищо общо с България, че са част от един друг свят – света на глобализацията, в който понятия като Родина не просто липсват, а са изначално отменени или „канселирани“, както обичат да се изразяват англоговорещите и англомислещите (не съвсем) българи.
Най-голямото разделение в нашето общество днес не е леви срещу десни, либерали срещу консерватори, феновете на една срещу феновете на друга партия. Истинското разделение е между хората, които се чувстват българи, и онези, които категорично отказват да се чувстват по подобен начин.
Да, първите, тоест нормалните, са много повече от вторите, които обаче имат предимството да са масово представени в политиката, бизнеса, медиите и така да създават впечатлението, че са огромен брой. Партии като ПП и ДБ, цялата мрежа от либерални неправителствени организации и всевъзможни други структури на влияние са конкретните представители на това гласовито малцинство, което много държи да наложи волята си върху мнозинството нормални граждани.
И това е следващият голям абсурд в поведението на подобни формации. Техните представители на лягане и на ставане обясняват какви стопроцентови демократи са, как за тях нямало нищо по-ценно от „волята на народа“. Само дето практиката показва нещо съвършено друго. ПП, ДБ и гравитиращите около тях структури се отнасят крайно презрително към всички българи, които не принадлежат към тесния им приятелски кръг. Те ги наричат „ганьовци“, „патрЕоти“, „цървули“ и правят всичко възможно, за да се дистанцират максимално от тях. Те смятат себе си за единствените „носители на експертизата“ и от висотата на своята елитарност имат претенцията да учат всички останали как да живеят.
Според самоопределящото се за елит малцинство вината на повечето българи е, че не искат да се претопят в глобална маса анонимни граждани на света, а искат да запазят своите традиции, история и самобитна култура. Героите на днешната „Криворазбрана цивилизация“ са убедени, че България има бъдеще само ако се откаже от всичко...българско. Съвременните „цивилизатори“ настояват всички ежечасно да се кълнем в евроатлантическите ценности и да възхваляваме също толкова постоянно настоящия цивилизационен избор.
Нищо демократично няма в такова поведение, но пък и нашият „прозападен елит“ няма нищо общо с демокрацията. Още от времето на Иван Костов „прозападните“ политици са свикнали да се сърдят на народа, когато той гласува „неправилно“. Нищо не може да разколебае „елита“ в убеждението му, че народът гласува „правилно“ само при положение, че избира „прозападните“ партии.
Всяко „неправилно“ гласуване докарва до истерия всевъзможните професори от НБУ, активистите на неправителствени организации, шефчетата на стартъпи и новоизлюпените политически активисти. Те се смятат за най-умните на света и затова те, и само те имали правото да управляват и да ни казват как да мислим и какво да правим.
Хубавото в случая е, че гласувайки, ние имаме възможността да държим подобни егоманиаци на безопасно разстояние от властта.
