Петър Волгин в ПИК и "Ретро": ПП-ДБ-ГЕРБ-СДС: кабинет срещу демокрацията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Безкрайно трогателна е упоритостта, с която всевъзможните жълтопаветни анализатори и стипендианти на „Америка за България“ ни обясняват колко силно България се нуждаела от редовно правителство. И то не от какво да е правителство, а от такова, съставено и подкрепяно от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.
На пръв поглед е странно това единодушие на грантовите говорещи глави. До съвсем неотдавна те обясняваха как партията на Борисов, а и самият той са символи на корупцията и единственият шанс на България да се развива правилно е ГЕРБ да бъдат държани колкото се може по-далеч от властта. Същите тези хора не спираха да говорят, че единствените здрави сили са ПП и ДБ и именно те били призвани да отстранят статуквото и самички да ни поведат към светлите бъднини.
А какво говорят същите тези, разбиращи от всичко, анализатори? Гледам ги и не вярвам на ушите си, както обичаше да казва незабравимият професор Юлиан Вучков. ГЕРБ вече не са обречено да умре статукво, а необходим и предвидим партньор. ПП-ДБ единствено с тяхна подкрепа можели да изпълнят своята мисия по цивилизоването на България. В кампанията по оправдаването на изглеждалата немислима доскоро коалиция са включени и социологически агенции, известни с готовността си да изкарат точно такива изследвания, каквито им бъдат поръчани. Една такава агенция гордо рапортува, че повече от половината български граждани искали да има веднага редовно правителство.
Вярно, никой от анкетираните не е уточнил, че иска именно правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но явно от въпросната агенция смятат този факт за досадна подробност, която не бива да бъде изричана и коментирана.
Има, разбира се, логично обяснение за коренната промяна на възгледите на евроатлантическите говорещи глави по отношение на бъдещия коалиционен кабинет. И то е, че тя се дължи на желанието на техните спонсори. Чуждите фондации, които осигуряват парите на нашите грантови анализатори, действат в пълен синхрон с плановете на чуждоземните властови центрове и на посолствоТО в София. Всички те вече са твърдо убедени, че в България трябва да бъде сформирано „евроатлантическо“ правителство, което безпрекословно да изпълнява всяко нареждане, спуснато от Брюксел и Вашингтон. И след като такова е желанието на началниците от чужбина, смеят ли нашите политици евроатлантици да не го изпълнят?
Борисов в интервюта си признава, че честичко се отбива в американското посолство, а Кирил и Асен уверяват съпартийците си, че всичко, което възнамеряват да правят, е съгласувано със същата тази амбасада. Няма как да очакваме при това положение същите тези политици да проявят каквато и да било самостоятелност при вземането на решения. И ако някой все пак дръзне да им напомни, че преди изборите са говорили как никога, ама за нищо на света няма да се коалират, те ви обясняват как сега ситуацията била съвършено друга, че за да избавим страната от авторитаризма на Радев и от милитаризма на Путин, трябвало именно правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си направим. Според политиците от тези партии, както и според свитата им от анализатори, която е налазила всички медии, всяко безпринципно действие, подобно на съставянето на въпросната коалиция, може да бъде оправдано с „пъклените планове на Радев и Путин“.
Много интересно е как ще се развива медийната ситуация в страната. Големите телевизии са ясни.Те са си класически обслужващ персонал. Слугуваха на ГЕРБ, когато управляваха, а после и на ПП и ДБ, когато смениха партията на Борисов във властта. По-интересна ще бъде позицията на медиите, захранвани от „Америка за България“ и от евроатлантическите български олигарси. До този момент всевъзможните капитали, дневници, клубзети и останалите тръбяха колко са независими от конюнктурата и колко критични са към всяко управление. А и се кичеха с венците на абсолютния професионализъм. Имам обосновано предположение, че всичките тези претенции ще изчезнат със същата бързина, с която изчезнаха обещанията на Христо Иванов и на останалите политически представители на градската десница, че никога, ама наистина никога няма да се коалират с Борисов. Сигурно се досещате, че предстоящото слугинско поведение на почти всички медии по отношение на новата власт също ще бъде оправдано с „необходимостта да спасим парламентарната република от козните на Радев и Путин“.
През последните дни по всички телевизори грантови анализатори ни обясняват как не бивало да бързаме с критиките към коалиционния кабинет, как трябвало да изчакаме да видим действията му и едва тогава да даваме оценки, били те положителни или отрицателни. Да, на теория е точно така. Приема се, че има един стодневен толеранс, през което време наблюдаваме какво върши новото правителство, и едва след изтичането на срока се произнасяме. Само че за разлика от теорията нашата ситуация е съвършено друга. Ние вече знаем какво ще прави правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Кирил и Асен много хубаво обясниха какво точно смятат да правят по време на онова, станало вече историческо заседание на техния Национален съвет. Ясно е, че кабинетът няма да има никаква своя воля.
Той просто ще подпечатва директивите, спуснати от посолствоТО. Например ще предостави всичкото ни налично оръжие на Украйна, а ако бъде поискано, и войски ще прати на тамошния фронт. Ще замени всички шефове на служби с хора, които имат стопроцентното одобрение на „партньорите“ ни. И, разбира се, ще бъдат отстранени от постовете им всички, които са неудобни на новата власт. При уволненията ще се действа на принципа „няма законно-незаконно“, както прекрасно го формулира Асен. Тези действия няма да бъдат наричани „чистка“. Ще се говори за необходимостта от „дълбоки реформи, които да оптимизират действащите структури“. Именно с подобен канцеларски език ще бъде описвано развъртането на метлата срещу всички, които се усъмнят във величието на новата власт.
Ето защо от никакви сто дни толеранс нямаме нужда, за да разберем какви ще ги върши новата власт. Казано съвсем откровено и политически некоректно, основната ѝ задача ще бъде отменянето на основните принципи на демокрацията.
