Петър Миленов - българинът, обиколил света, пред ПИК: Емигрантът живее в самота, никога няма да стигнем американците

Младите, които бягат от България, да не мислят, че ги чакат само мед и масло, предупреждава емигрантът

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Петър Миленов е бивш емигрант. Два пъти се опитвал да избяга от България. Успял на втория път, в края на 1981 г. Направил го през Югославия. От там заминал в Австралия. Така на 8 март 1982 г. Миленов кацнал на летището в Мелбърн. Година и половина направил първото си околосветско пътешествие. Бил е в 102 страни и то по няколко пъти. След промените през 1989 г. той отново се върнал в България. 

Интервю на Албена Борисова

- Какво ще кажеш на младите българи, които масово бягат в чужбина в търсене на по-добър живот?

- Да не чакат, че там всичко ще бъде празник. Навън е джунгла. И не е лесно. Нека не вярват на всяка обява за работа в чужбина. Светът е огромен. Нека да ходят, да печелят, да видят света. Но да се върнат един ден обратно в България. 

- Ти защо се върна в България?

- Всеки се връща един ден там, откъдето е тръгнал. Липсваха ми роднините, приятелите... Носталгията е страшно нещо, независимо колко добре живееш в чужбина. Емигрантът битува в самота. Винаги си оставаш чужденец, какъвто и да си, колкото и добър да си, талантлив, умен... Е, аз не съм се върнал съвсем. Зимите ги прекарвам в Австралия. Защото по това време там е лято. А аз мразя да ми е студено. 

- Каква е тази склонност на българина никога да не харесва своето и да търси начини да бяга?

- Това е защото никога не сме били добре. Макар че сега много са се променили нещата в сравнение с времето от преди 30 - 40 г. Има повече възможности за пътуване, информацията за света те залива отвсякъде... 

- Ще ги стигнем ли американците?

- Никога, поне в рамките на нашия живот. Има страни, които провеждат специална политика за привличане на изучени и умни хора. Затова приемат нашите деца. Това са САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Аржентина и Бразилия. Те имат огромни територии, които трябва да заселят, и големи богатства. Но нашите момчета и момичета да не вярват, че тези богатства тях ги чакат. Трябва много труд и дори тогава не е сигурно, че ще намерят "Ел Дорадо". Малцина са. Ето, аз не станах милионер. Но успях да печеля толкова, че да мога да пътешествам. И това ми стига. 

- Ако се върнеш назад в годините, би ли избягал отново?

- Да. Аз не съм дисидент. Не избягах заради социализма. Исках да обикалям света. И досега не спирам да пътувам. Това е моята страст. Щастлив съм, че успях. Ако бях останал в България, нямаше да мога да пътувам. А аз видях невероятни места. Пътувах с кораби и самолети. Возих се на един крак в претъпкан перуански влак. Храних се в ресторант, където свещените плъхове на Индия се разхождат по масите. Пътувах с гемия из Френска Полинезия. Досега живях така, както мечтах. 

- Малко са хората, които могат да кажат същото за себе си?

- Трябва да мечтаеш и да не губиш надежда. Да се бориш за мечтите си. 

- Как ти се виждат нашите политици? Сравни ги със западните?

- Не може да става и дума за сравнение. Те в едно изречение изричат най-малко по две лъжи. И въобще не се притесняват. Истински гьонсурат, както се казва. Това в нормалните страни не може да съществува. Контролът и самоконтролът е голям. 

- Какво я очаква България според теб? Най-много млади лекари бягат. Накрая да не стане така, че врачки и знахарки да ни лекуват?

- Дано да не стане така. Трябва да се връщат младите. Все пак България ги е изучила, длъжници са й. Трябва да й се отблагодарят с ума си и уменията си. Вярвам в едно нещо - всеки българин трябва да получи шанс да пообикаля по света, поне една-две бели страни да види. Така ще получи шанс да се  осъзнае и да разбере как живеят хората. И как може да промени живота в България.