ПИК TV: Депутатите изслушват шефа на НСИ за приемането на еврото и Еврозоната - НА ЖИВО
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С изслушване на председателя на Националния статистически институт за предприетите действия на правителството за приемане на еврото и влизане в Еврозоната ще започнат работа народните представители.
Изслушването на Атанас Атанасов ще се проведе по предложение на депутати от "Възраждане". Атанасов ще представи статистическите показатели, имащи отношение към действията на кабинета за приемане на еврото и влизането в Еврозоната.
НСИ подготвя информационните си системите за въвеждане на еврото
Депутатите ще обсъдят на първо четене и два проекта за изменение на Наказателния кодекс. Част от промените в предложения от Министерски съвет са свързани с увеличаване на минималните и максималните наказания за сексуални престъпления и злоупотреби с деца. Създава се нов състав на престъпление за сексуални посегателства, когато е била използвана принуда, сила или заплашване с цел склоняване на дете. За настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието ще е затвор от 5 до 12 години.
Вторият проект е внесен от "Възраждане". С измененията в него наказанията за бракониерство се изравняват с тези за незаконен дърводобив. За незаконен улов на едър дивеч наказанието се увеличава на затвор до 1 година, а глобата, която сега е от 100 до 300 лева, вече да е от 10 хил. до 50 хил. лв. За дребен дивеч – пробация до 6 месеца и глоба от 5 до 10 хил. лв.
В програмата за днес е включено и приемането на Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
Председателят Росен Желязков провери кворума и откри заседанието като прочете днешния дневен ред.
Желязков съобщи за освобождаването на Елена Чернева от длъжността зам.-омбудсман. Молбата й за оставка е поради лични причини.
От името на ПГ на БСП Георги Свиленски попита дали има информация оставката на зам.-омбудсмана да е свързана с варианта, че ще е един от потенциалните бъдещи служебни премиери. Желязков заяви, че разполага само с фактите, които представи.
Депутатите преминаха към изслушване на председателя на Националния статистически институт (НСИ) Атанас Атанасов във връзка със статистическите показатели, имащи отношение към предприетите действия на правителството на Република България за приемане на еврото и влизане на Република България в Еврозоната.
Димо Дренчев от "Възраждане" представи позицията на парламентарната му група относно ниските заплати на служителите на НСИ и отбеляза, че правителството провежда политика на задържане на фискалните разходи и "корекция" на бюджетните параметри.
Последва доклад на председателя на НСИ, който изтъкна, че данните от Евростат детайлно се проверяват от институцията. Той отрече да има манипулация на статистическите данни, още повече в областта на инфлацията.
"Ако някой се опита да окаже натиск върху НСИ или да промени каквито и да било данни, аз ще съм първият човек, който ще си подаде оставката", заяви председателят на НСИ Атанас Атанасова. Той отново подчерта, че НСИ работи стриктно, изпълнявайки Кодекса на европейската статистическа практика. По думите му в него са посочени 16 принципа и 84 показателя, чрез които се изследва качеството на статистическата информация. По всеки един от тези 84 показателя, България отчита и се наблюдава какво е качеството на изпълнението, посочи той.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС отбеляза, че все още България не покрива критериите на Маастрихт във връзка с инфлацията. Той попита какъв би бил ефектът върху статистическите показатели на инфлацията, ако паднат таксите за обучение в държавните ВУЗ-ове или падането на цената на дървата например.
Атанас Атанасов му отговори, че за момента отпадането на таксите за ВУЗ-овете не е актуално, но когато влезе в сила, би могло да повлияе върху инфлацията, но "не в драстично число".
Георги Ганев от ППДБ попита дали антиифлационните политики са легитимни.
Шефът на НСИ му отговори: "НСИ и Евростат не оценяват политиките, а измерват какви са цените. И по формулата на Ласпер я прилагат и изчисляват каква е инфлацията".
Йордан Тодоров от "Възраждане" зададе въпрос как точно НСИ отчита инфлацията и дали има манипулации на статистическите данни.
Атанасов заяви, че е абсолютно невъзможно усредняването на цените и теглата, които са ясно определени и които домакинствата определят - колко харчат за храна, транспорт, цигари, алкохол и т.н. "Промяната в потребителската кошница е възможна да се прави само веднъж и то в началото на годината", отбеляза той.
Румен Гечев от БСП: "Каква е прогнозата на НСИ за динамиката на инфлацията от гледна точка на енергийните носители".
Председателят на НСИ отговори: "Относно промяната на брутния вътрешен продукт (БВП) - има ясно разписани процедури по какъв начин данните за БВП се актуализират. Относно прогнозата за инфлацията на енергийните продукти - отговорът е много кратък - НСК не прави прогнози, с изключение на демографските такива".
Гроздан Караджов от ИТН попита: "Нашият въпрос е свързан с наскоро изнесените данни на НСИ за БВП за 2023 г. - 183,7 млрд. лв., с 8 милиарда по-малко, отколкото бе планиран българския бюджет от нашия финансов гений, който сега е финансов министър. По стара негова традиция той го преразчете не с колкото и да е, а с 8 милиарда. Да кажем, че финансовият министър е много зле със сметките. Но той предварително отчете един дефицит от 2,2%".
Шефът на НСИ отговори, че през годината излизат различни оценки на БВП. "Аз няма как да кажа дали ще останат тези 183 милиарда, защото още не са подадени годишните данъчни отчети. По отношение на дефицита какъв ще бъде - окончателните данни за дефицита за 2023 г. ще бъдат публикувани на 23 октомври. Защото първо трябва да знаем какъв е БВП, а после дефицитът. На 22 април ще имаме предварителни данни, на 23 октомври ще имаме окончателни данни за дефицита и отношението му към БВП".
Мартин Димитров от ППДБ заяви: "Не ни е проблемът статистиката. А който е назначил правителството, той ще е отговорен за влизането ни в Еврозоната. Има ли писмо за промяна на методологията в това отношение"
Атанасов отговори: "Не само че няма писмо, не само че няма забележки по използваната в България методология, а това е методологията на Евростат, международна световна методология. За мен този дебат е изключително важен, защото едно от качеството на статистическата информация е прозрачност и публичност".
Димо Дренчев от "Възраждане" призова НСИ да не се поддава на натиск и да публикува абсолютно коректни данни. Той попита какво ще съобщи Евростат на 22 април относно БВП.
Атанас Атанасов заяви: "Факт е наистина, че през последните няколко тримесечия някои от държавите в ЕС намаляват своето БВП, т.е. навлизат в рецесия. Но е и факт, че голяма част от държавите-членки на ЕС имат растеж. В момента няма някаква европейска криза. България е за щастие от тези, които увеличават БВП не с много, но не и с малко - с една прилична стойност. По отношение на изчисляването на БВП - понеже той е най-важният макроикономически показател, той се изчислява по три различни метода. И трите дават един и същи резултат. Това е гаранция, че не може да има грешка, да има някъде изпуснато нещо. а какви ще бъдат резултатите, ще разберем на 22 април".
Отношение по процедура взе Александър Иванов от ГЕРБ-СДС, който отбеляза, че се надява България да изпълни съвестно критериите си за Еврозоната и да стане пълноправен член. Той допълни, че по време на управлението на ГЕРБ са били спазвани тези критерии и тогава икономиката, инфлацията, доходите, дефицитът на държавния бюджет са отговаряли на тези критерии. И изрази надежда България скоро да бъде приета в Еврозоната.
Георги Ганев от ППДБ отбеляза, че е добре такъв дебат да се случва в зала, за да бъдат "изяснени доста технически неща". "По отношение на БВП - 183,7 млрд. лв. ще бъде направена сериозна ревизия през октомври. Но с тези данни касовият дефицит е 3,06%. Но критерият за Еврозоната е бюджетният баланс на начислена основа". И допълни, че всяко отделно българско домакинство преживява своя собствена инфлация.
Председателят на ПГ на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви: "В целия сравнително експертен дебат трябваше да стане ясно дали България отговаря на критериите за влизане в Еврозоната. Естествено, господин Атанасов отговори, че няма натиск. Дано да е така. Но с оглед искания през октомври конвергентен доклад, очевидно не отговаряме... Въпросъте е що се отнася до инфлацията, всеки един от гражданите, без да е експерт, може да се консултира със собствения си портфейл и джоб. Защото той реално разбира какви са му разходите. А с частичната либерализация на пазара на електроенергията се очакват да скочат с 20-30% сметките за ток. Такъв двуцифрен скок не е имало през последните 15 години. И точно поради тази причина Асен Василев полага кански усилия да изнасили статистиката, за да може да получи исканите от него данни и числа".
Росица Кирова прочете заявление от спортния министър Димитър Илиев във връзка с участието му в заседанието на НС, в което се отбелязва, че той е служебно възпрепятстван и вместо него ще отговаря зам.-министър Даниела Ташева. Депутатите приеха допускането на Ташева до пленарна зала.
Небие Кабак от Комисията по децата, семейството, младежта и спорта прочете проекта за Решение за Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност (2023-2034).
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС прочете предложение да не бъде гласувана така предложената стратегия.
Красен Кралев от ГЕРБ-СДС също изказа становище по предложената национална стратегия. Той изтъкна, че "масовият спорт в момента не са физзарядките от миналия век, а се извършва във фитнес залите, центровете за йога и пилатес". "Трябва да се регулира според нас този сектор, за да сме сигурни, че хората, които работят в тези клубове, не вредят на гражданите", заяви Кралев.
Светослав Тодоров от "Възраждане" заяви, че няма да обсъжда спортната стратегия, "защото такава няма". Той изтъкна, че много от училищата в страната нямат физкултурни салон и е невъзможна каквато и да е физкултурна дейност, а в над 200 училища салоните са преправени класни стаи. И подчерта, че при 1/4 от училищата децата не са равнопоставени по отношение на спорта. Тодоров заяви, че "Възраждане" няма да подкрепят предложената национална стратегия.
Председателстващата Росица Кирова обяви 30-минутна почивка.
След почивката депутатите преминаха отново към дискусии по националната спортна стратегия.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че спортът не е политическа дейност, но спортната стратегия е политически документ. "Слушах внимателно изказванията на колегите от спортната комисия от всички политически сили. И разбрах - има политически провал. И вместо да е тук министърът, той пратил зам.-министъра да се черви. Трябва да се говори с всички, които в перспектива ще управляват държавата - така че тази стратегия да бъде реализирана... И заради това най-вероятно тази стратегия няма да бъде приета. Вашето министерство е хвърлило в кофата за боклук труда на правителствата, които са били преди него. Истината е, че е имало възможност да се постигне консенсус и вие не сте го направили. Оттук нататък би трябвало да си вземем поука - когато предлагат министерствата стратегически документи, ще трябва да убеждават, колкото и да им е досадно, в своите виждания и идеи. Защото министрите не са началници и е редно който е на този пост да преосмисли поведението си".
Цончо Ганев от "Възраждане" заяви от парламентарната трибуна, че промените в Конституцията са направени от "едно опорочено парламентарно мнозинство" и се обърна към зам.-министър Ташева: "Вие сте зам.-министър на 160 депутати. И това мнозинство можеше да приеме всичко, което искате. Да, документът е непрофесионално написан. Да, не отговаря на критериите, по които трябва да се направи. Затова ние няма да го подкрепим. Няма да приема зам-министър на обвинява опозицията. ГЕРБ са коалиционните партньори на ППДБ. Вчера тук само дето не приклекнаха да да молят Борисов. Бедата е, че ППДБ, седейки в скута на Пеевски, не са се разбрали за това решение".
Гледайте на живо по ПИК TV!
