ПИК TV! Депутатите решават избора на шеф в НОИ, Закона за чужденците и промени в ГПК (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатите да обсъдят на първо четене два законопроекта за промени в Гражданския процесуален кодекс, предвижда проектопрограмата на парламента за тази седмица.
Втора точка е проекторешение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на НОИ и процедурата за избор от Народното събрание.
В проекта на дневен ред е и второто четене на промени в Закона за чужденците в Република България и първото четене на изменения в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
156-има народни представители осигуриха кворума, а председателстващата Рая Назарян запозна колегите си със седмичната програма.
Отхвърлено бе искането на "Възраждане" за извънредно изслушване на министъра на здравеопазването Силви Кирилов по случая със смъртта на наркомана Явор Георгиев от Варна. Костадин Костадинов постави въпроса откъде този младеж се е снабдявал с наркотици, очевидно не от супермаркета.
Задържането Славчо Крумов по вносителство на Хамид Хабид бе следващо предложение за извънредна точка, но и то беше отхвърлено. Поредно гласуване, нека всеки види кой пази руското влияние, това е срам, каза Байрям Байрям от трибуната.
Възбуждане на наказателно производство на Йордан Тодоров предложи Искра Михайлова. Такова има и от Хамид Хамид, но срокът му не е изтекъл и това не може да се допусне, обясни Рая Назарян.
Ивайло Чорбов бе следващият казус от серията поискан от Халил Летифов.
Залата защитава хора, свързани с режима в Москва и за кодош режима на аятоласите, коментира Станислав Анастасов. Позорим залата, след като има искане от прокуратурата. Тези хора са опасни не само за хората, за страна, за ЕВропа и за себе си, това е позор, каза Анастасов.
През цялото време Рая Назарян призоваваше за запазване на добрия тон.
Прочетени бяха декларации от "Възраждане" и "Величие" и се премина към работа по предварително гласувания дневен ред при силно занижен интерес от страна на депутатите в залата.
Намираме се в почти изходна позиция по закона за ГПК, той трябваше на бъде приет още през 2022 година по ПВУ, но не се случи заради хората от управлението, заради които сме на този хал сега, коментира правосъдният министър Георги Георгиев от трибуната. В изказването си той акцентира на медиацията като способ за помиряване на страните. Така по 12 категории дела ще се спестяват внушителни суми държавни средства. Хонорарите за консултациите по медиацията ще са от бюджета на съда, поясни министърът, като подчерта, че извънсъдебното уреждане на споровете е добра европейска практика, което би разтоварило системата.
Когато Асен Василев предлага нещо по ПВУ, знайте, че става дума за пари, така Цвета Рангелова от "Възраждане" коментира текстовете за медиация и припомни каламбура, че хладилни техници ще бъдат преквалифицирани като медиатори, което е много скъпо, за да получи съмнителния си сертификат. Затова от "Възраждане" не подкрепят законопроекта.
Проектът по вносителство на Атанас Зафиров бе приет, а след това беше гласуван и вариантът на Министерския съвет.
Така се премина към точка втора, като доклад бе представен от Деница Сачева от Комисията по труда и социална политика от ГЕРБ.
В 11:50 часа бе обявена 15 минути почивка, за да може представител на Министерският съвет да пристигне за обсъждане на поредната точка в дневния ред.
Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет.
С тях се въвеждат разпоредби по отношение на критериите за прием на кандидати за Синя карта в съответствие с изискванията на европейска директива и националните специфики на режима на пребиваване на чужденци и на трудовия пазар. Прецизирани са условията, на които следва чужденците да отговорят, изискуемите документи и приложимата процедура за получаване на Синя карта. Ясно са регламентирани правата и задълженията на притежателите на въпросната карта в т.ч. на краткосрочна и дългосрочна мобилност, на събиране с членовете на семействата им, на придобиване на статут на дългосрочно пребиваване и на оставане на територията на страната ни в случаи на безработица. С цел облекчаване на работодателите е предвидено доказателствата за адрес да се представят от чужденеца след влизането му на територията на България.
В текстовете е заложена и промяна в Закона за здравното осигуряване, отнасяща се до чужденците, на които е предоставено право на пребиваване и работа на основание, а именно да бъдат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Въвеждат се видовете лични документи, издавани от България в съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., както и процедурата по тяхното издаване. В тази връзка са предвидени съответните изменения в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства.
Предвидено е разширяване на приложното поле на закона за чужденците, като се разписва процедура за предоставяне на право на пребиваване у нас на чужденци "специализанти". Предвижда се престоят на граждани на трети страни на територията на България да започва да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство и в тази връзка със законопроекта е предвидено общо правило за престой съгласно Кодекса на шенгенските граници. Прецизират се условията за влизане и издаване на виза, като се съблюдават правилата за престой на гражданите на трети страни на територията на Шенгенското пространство въз основа на притежаване на виза, на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки.
Разписват се правила по отношение на удължаване срока на валидност и/или продължителността на престоя на издадени шенгенски визи при форсмажорни обстоятелства или по хуманитарни причини, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя.
Със законопроекта се предлага и промяна на Закона за туризма, чрез която ще се създаде правна възможност за достъп на МВР до данните за всички туристи. Към момента националното законодателство предвижда лицата, занимаващи се с хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи с данните, утвърдени от министъра на туризма: име на лицето, ЕГН/ЛНЧ, дата на раждане, пол, гражданство, национален документ за самоличност, стая за настаняване, дата на пристигане и отпътуване, брой реализирани нощувки. По отношение на българските граждани, гражданите на ЕС, на Конфедерация Швейцария и на Европейското икономическо пространство обаче се събират единствено данни за броя на настанените туристи, дата на регистрация и дата на отпътуване без допълнителни идентифициращи данни. Министърът на вътрешните работи има право на достъп до всички данни.
