ПИК TV: Парламентът прие бюджета след дълги разпри и скандали (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Държавният бюджет за 2026 година ще бъде гласуван на първо четене в пленарната зала. Финансовата рамка за догодина е изчислена с дефицит от три на сто или 3,6 милиарда евро.
Бюджет 2026 година е изчислен с лимит за поемането на нов държавен дълг от 10,5 милиарда евро, който многократно надхвърля изплащането на дефицита и рефинансирането на старите задължения.
Министър Теменужка Петкова обърна внимание, че в новия дълг са включени и разходи по отбранителния инструмент SAFE.
В преходните и заключителни разпореди на проектобюджета са включени и промените в данъчните закони. С тях данък "дивидент" се покачва от 5 на 10 на сто. При хазарта също има увеличаване на облагането - от 20 на 25 на сто. Ръст е заложен при акцизните ставки на тютюневите изделия. Много остра реакция предизвика и изискванията за софтуер на търговците - т.нар. СУПТО.
Финансовата рамка срещна остри критики и от опозицията, и от бизнеса и синдикатите. Докато работодателите се оплакват от "тормоз" и предупреждават, че няма да могат да се възползват от възможностите, които въвеждането на еврото отваря, за по-голяма конкуренция и повишаване на инвестициите, синдикатите възразиха срещу недостатъчния ръст на доходите в определени сфери.
Вчера на първо гласуване бяха одобрени бюджетите на държавното обществено осигуряване и Здравната каса. Бяха представени и докладите на ресорните комисии за държавния бюджет.
Защо не искате да се въведе СУПТО. Не заблуждавайте хората, че някой ще ги преследва. Ако сте против мерките за сивата икономика, излезте и си го кажете. Необяснимо е за мен, обяви от трибуната финансовият министър Теменужка Петкова, която отговори на Божидар Божанов от ДБ.
Тя цитира заключения на НАП, според които софтуерът на търговските обекти позволява укриване на оборота от 30 до 80 процента.
Според Иво Мирчев, било тъпотия СУПТО да се приеме и това ще отпадне.
Всичко, което влиза в бюджета, е на база на законодателство, което е прието, ние няма да нарушим закона, посочи Петкова.
Атанасов от БСП заяви, че в бюджета ясно личи техният почерк и ангажименти. Хората трябва да бъдат спокойни, че държавата стои зад тях, изтъкна той.
Често ни обвиняват, че повишаваме заплатите в публичния сектор, това са учители, медицински сестри, лекари, полицаи, пожарникари, заяви депутатът.
Държава без учители и без медицински специалисти, няма бъдеще, отсече той и изтъкна, че в бюджета е заложено и повишаване на майчинството през втората година.
Истинската политика е не да говорим за демография, а да осигурим истинска подкрепа, категоричен е Атанасов.
"Вие, десните, станахте излишни. Толкова се изчерпахте, че призовавате към насилие. Това никой не си го е позволявал", разгневи се от трибуната Драгомир Стойнев към Мартин Димитров.
"Всички разходи, заложени в бюджета, са на база действащо законодателство. Всички неща, които вие от ППДБ предложихте са влезли в една законова рамка. Ръстът на разходите за персонал през 2022 г. е 1,4 млрд. лв., през 2024 г. е 3,2 млрд. лв. А по време на това правителство е 2,6 млрд. лв.", каза Теменужка Петкова.
„Категорично не са верни твърденията, че държавата ще спре да се модернизира с този бюджет. Средствата за общините се увеличават с 12 %. Инвестиционната програма е в размер на 920 млн. евро, капиталовата програма достигна на 7,7 млрд. евро, от които 4 млрд. евро са спасени по НПВУ. Всичко това показва, че България няма да се отдели от пътят на Европа и пътят на модернизацията“, заяви от парламентарната трибуна депутатът от левицата Красимир Йорданов.
По повод на твърденията за раздаване на пари на калпак, Йорданов увеличението на минималната работна заплата с над 15% до 620 евро, касае 600 хил. българи, предимно от малките населени места. „Това не се харесва на работодателите, но помага на десетки хиляди семейства да имат доход над прага на бедност. Бюджетът ясно показва, че е с грижа за хората, за семействата и общността“, заключи социалистът.
Депутатите се сдърпаха и за плоския данък. "Той е десен данък и беше въведен от нас. Но той доведе до ограмни неравенства. Ако искаме да сме като островна държава, а ние не сме, няма как да имаш държава със сигурност, образование и денъкът да бъде 10%. Промяната е неизбежна. Ако вътре нямаме съгласие, ще ни го наложат", обясни Драгомир Стойнев.
"Агресивно се налага една теза за това как държавата взимала по 600 лв. от всеки един гражданин. Това е или директна манипулация, или неразбиране. Лошото се прави от човек, който уж разбира от числата, ама и това май е мит. Чувам как се бъркало в бюджета. Някои като чуят за бъркане някъде, много се превъзбуждат. 21 месечно ще плащат данък при средна работна заплата, за годината стават 254 лв. Направих си труда с калкулатора и виждам, че 600 лв. ще плащат тези, които получават над 6000 лв. месечно. Става дума не за боравене с числа, а за политическа манипулация", каза от трибуната министър Гроздан Караджов. "Това ли е проблемът на българският бюджет, за кои 1% граждани се борите. Това не е касичка на властта, а касичка на хората. Защото там е минамалната заплата от 620 евро", поясни той.
"Вие сте в постоянен дисонанс. Защо няма да подкрепите бюджета. Даже, че той е най-лошият на света - страшни крадци са го правили... Този бюджет е идеал на възрожденците. Винаги дилемата е била дали в Европа, или в Ориента трябва да бъдем. Кажете ми един, който да е искал да сме в Ориента. Аз се сещам само за Стефан Богориди", разгневи се от трибуната по адрес на ППДБ депутатът Любен Дилов.
"Нали под възрожденци нямате предвид "Възраждане", попита Йордан Цонев.
След дълги дебати депутатите със 131 гласа "за" приеха на първо четене бюджета за 2026 г. Той е първият за страната ни в евро.
В него се предвижда 3% дефицит, а минималната работна заплата става 620 евро.
Максималният осигурителен доход също се покачва спрямо тази година - от 1 януари той ще е 2352 евро. Други промени спрямо тази година - с два процентни пункта се увеличава вноската за пенсии, а данъкът върху дивидента се качва от 5 на 10%.
Срокът за предложения за поправки беше съкратен от 7 на 3 дни. Това означава, че се очаква окончателното гласуване на второ четене да е идната седмица.
Припомняме, че работодателите отказаха да участват в Тристранния съвет и да го обсъдят заедно със синдикатите и управляващите, поради което Министерският съвет го одобри и внесе в парламента без дебати в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Заседанието продължи с парламентарен контрол.
